Образувано е по касационна жалба подадена от А. О. А. от гр. С., против решение № 1030/29.12.2008 г. постановено по адм. дело № 4306/2008 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, 12 - ти състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № АА - 4859/11.07.2008 г. на началник отдел "ПОМО" при Генерална дирекция "Полиция" на НСП за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 226, ал. 1, т. 2 и чл. 228, т. 3 ЗМВР вр. чл. 226, ал. 1, т. 3 ППЗМВР. Твърди се, че решението е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на процесуални правила и приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В тази връзка са изложени съображения, че решаващият състав не е взел предвид, че при налагане на оспореното наказание не са спазени изискванията относно откриването на дисциплинарното производство, уведомяването на служителя и приемането на писмените му обяснения, нито липсата на доказателства, че последният е запознат с длъжностната характеристика, цитирана в оспорената заповед. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител юрисконсулт С. З. изразява становище за нейната неоснователност.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна поради следното:

С решение № 1030/29.12.2008 г., постановено по адм. дело № 4306/2008 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, 12 - ти състав, е отхвърлена жалбата на А. О. А. срещу заповед № АА - 4859/11.07.2008 г. на началник отдел "ПОМО" при Генерална дирекция "Полиция" на НСП, с която й е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от четири месеца, считано от датата на връчване на заповедта на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 226, ал. 1, т. 2 и чл. 228, т. 3 ЗМВР вр. чл. 226, ал. 1, т. 3 ППЗМВР. По същество съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Предвид установеното от фактическа страна, подкрепено изцяло от събраните по делото писмени доказателства, съдът е направил обоснован извод, че от жалбоподателката е осъществено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 3 ППЗМВР дисциплинарното наказание "писмено предупреждение" се налага и за небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед, каквито са установени по несъмнен начин в процесния случай. Между страните липсва спор, че А. А., в качеството си на процесуален представител на директора на НСП по административно дело, не е подала в законоустановения срок касационна жалба срещу неблагоприятно за упълномощителя решение, при което последното е влязло в сила. Предвид това и разпоредбите на чл. 226, ал. 1, т. 2 ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 3 ППЗМВР, правилен е направеният от съда извод, че при издаването на заповедта са съобразени, както административнопроизводствените правила, така и приложимия материален закон и неговата цел.

Във връзка с оплакванията на жалбоподателката следва да се има предвид, че в случая е неприложима нормата на чл. 230, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, според която при наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227 от същия закон - т. е. такова, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", със заповед на министъра на вътрешните работи се образува дисциплинарно производство и се открива дисциплинарно дело, което се провежда от определения с нея дисциплинарно - разследващ орган. В посочената заповед на министъра на вътрешните работи, съгласно чл. 239 ППЗМВР се сочи повода за образуването на дисциплинарното производство, получените данни, извършителя, дисциплинарното нарушение, предвиденото наказание и дисциплинарно - разследващия орган, на когото се възлага разследването. В общия случай, основание за образуване на дисциплинарно производство по смисъла на чл. 231 ППЗМВР са наличието на повод, както и данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от държавен служител на МВР. Легални определения за понятията повод и данни за образуване на дисциплинарно производство се съдържат съответно в чл. 232 и чл. 233 ППЗМВР. Според чл. 237, ал. 1 ППЗМВР, нарушението на служебната дисциплина се установява от органът, компетентен да наложи наказанието, който ако в хода на дисциплинарното производство установи, че не е компетентен да наложи предвиденото дисциплинарно наказание, незабавно уведомява компетентния орган и му изпраща всички събрани материали /чл. 238 ППЗМВР/. Следва да се отбележи и правилото на чл. 228, ал. т. 3 ЗМВР, че наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 - 3 от с. з. /в т. ч. и "писменото предупреждение"/, се налагат със заповеди от служители на длъжност "началник сектор", приравнените на нея и по - висока.

Анализът на горепосочените разпоредби обуславя извод, че в случаите на налагане на дисциплинарно наказание, различно от "уволнение", ЗМВР и ППЗМВР не изискват образуването на дисциплинарното производство в дело, по смисъла на чл. 230 ЗМВР, вр. чл. 239, ал. 1 ППЗМВР, нито определянето на дисциплинарно - разследващ орган, който да проведе това производство. Противно на схващането на касатора, неприложими към процедурата по налагане на наказанието "писмено предупреждение" са и нормите на чл. 243 и чл. 244 ППЗМВР, относими към дисциплинарните производства по чл. 230 ЗМВР. Видно от приложената в преписката докладна записка от 07.07.2008 г., обективираща писмените обяснения на служителката, дадени в изпълнение на резолюция на дисциплинарнонаказващия орган след запознаването й с писмо рег. № К - 4831/02.07.2008 г., такива са приети от последния, съгласно изрично отбелязване в този смисъл, на 10.07.2008 г. Поради това правилно е прието, че при издаването на заповед № АА - 4859/11.07.2008 г. не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително на това по чл. 229, ал. 1 ЗМВР, налагащо приемане на писмените обяснения на служителя.

Предвид изложеното съдът намира, че не се установяват релевираните касационни основания и решението следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 1030/29.12.2008 г., постановено по адм. дело № 4306/2008 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, 12 - ти състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ К. Х./п/ Т. К. К.Х.