Образувано е по касационната жалба на Директора на Национална агенция по приходите гр. С. против решение №943 от 15.09.2008 г. по адм. д.№ 1325/2008 г. по описа на АС-София-град. Иска отмяна на решението като неправилно. Равзива подробни съображения, че заплатеният от ответника адвокатски хонорар за изготвяне на жалба на дружеството до Директора на "ОИУ" гр. П. не е вреда по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и не е основание за ангажиране на отговорността на държавата по този закон. Моли решението да бъде отменено и исковата молба отхвърлена.

Ответната страна "Керико" ООД, гр. К. не е изразила становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред съда е с правно основание чл. 203, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.1 и ал.4 от ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба "Керико" ООД, гр. К. е предавил искова претенция срещу Национална агенция по приходите с доводи за претърпени имуществени вреди, посочени в исковата молба, изразяващи се в претърпени вреди - заплатен 300 лева адвокатски хонораро за изготвяне на жалба до Директора на "ОИУ" гр. П. срещу отказ за регистрация по ЗДДС, отменен от последния. С обжалваното решение искът е уважен изцяло.

Решението е неправилно. За да е налице основание по чл.1 от ЗОДОВ за уважаване на предявен иск трябва да са налице няколко кумулативно дадени от законодателя в чл.1 и чл. 4 от ЗОДОВ условия: вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, настъпило от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Заплатения от дружеството хонорор не е вреда по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ и изложените в този смисъл правни изводи противоречат на материалния закон - чл.1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. Разноските, направени от търговското дружество за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на административния акт пред по-горестоящия административен орган, който е отменен от него, като незаконосъобразен, не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4, връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Същите произтичат от договорно правоотношение между адвоката и лицето, търсещо правна помощ. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, този закон не се прилага, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение. Редът за заплащане на разноски е предвиден в процесуалните закони и тези разноски не подлежат на обезщетение по ЗОДОВ.

Поради това не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1, вр. чл. 4 от ЗОДОВ за обезщетяване на търговското дружество за заплатения адвокатски хонорар. Решението на съда, с което искът е приет за основателен и доказан е неправилно, незаконосъобразно и следва да се отмени.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение №943 от 15.09.2008 г. по адм. д.№ 1325/2008 г. по описа на Административен съд - София-град. ОТХВЪРЛЯ

исковата молба на "Керико" ООД, гр. К. срещу Национална агенция по приходите, гр. С.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К./п/ Е. М. Й.К.