Производство по чл.208 и сл. от АПК вр. чл.131-132 от ДПК отм. вр. §5 ал.4 от ПЗР на ДОПК.

Образувано по касационни жалби на Дирекция „О”ООД и кредитирайки безкритично това, изготвено в съдебното производство, като не е отчетено, че двете заключения са изработени по едни и същи данни, но с различен резултат. Неправилно втората експертиза намалила разходите за придобиване на ДМА, за учредяването му и за бъдещи периоди. Иска се отмяна на решението в отменителната част и отхвърляне на жалбата в тази част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата Л. Я. не взема становище по нея.

В касационната жалба на ревизираното лице се поддържа, че решението в останалата му част е неправилно поради противоречие с разпоредбите на чл.31 ал.2 и §4 от ПЗР на ЗМДТ. Иска се отмяна на решението в тази част, отмяна на ДРА в посочената част и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата ДОУИ Варна не взема становище по нея.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира за установено следното:

Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в преклузивния срок по чл.132 ал.1 ДПК отм. против подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими, а по съществото им съдът съобрази следното:

Предмет на обжалване пред окръжния съд е бил ДРА, в частта на определен на Л. Ф. Я. данък по чл.36, ал.1 ЗМДТ в размер на 23 276,31 лв., потвърден с посоченото Решение на директора на РДД-Варна.

За да отмени ДРА, в частта в която на Л. Ф. Я. от гр. В. е определено данъчно задължение по чл.З6, ал.1 ЗМДТ за 2002г. в размер надвишаващ сумата от 15 495,06лв. до...