Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Д. Н. М., А. Г. К., Г. С. К. и Г. Н. М. , всички от гр. С. против решение № 2231 от 10.05.2011г. постановено по адм. д. № 2318 по описа за 2009г. на Административен съд – София град. Иска се отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209 , т. 3 от АПК.

Ответникът по касационната жалба – областен управител на област С. оспорва основателността й. Моли решението да се остави в сила. Изразява становище и за неизясненост на въпроса относно идентичността на имотите по другите подадени от жалбоподателите заявления за обезщетяване. При условията на евентуалност моли съдът да отмени решението и да върне делото на същия съд с цел събиране на доказателства относно идентичността на имотите.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна.

Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалбата на Д. Н. М., А. Г. К., Г. С. К. и Г. Н. М. против мълчалив отказ на областния управител на област С. да се произнесе по искането им за обезщетяване по реда на ЗОСОИ по преписка вх. № РД- 97-00-6853 от 23.11.1998г. Видно от доказателствата по делото, жалбоподателите са депозирали три даявления с искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, като освен настоящата преписка са били образувани още две преписки, както следва - № РД-97- 00-6854 и № РД – 97-68-0056, всички от същата дата – 23.11.1998г. По делото се представят данни, че...