Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на О. Н. Е. от гр. К. срещу Решение № 151 от 07.06.2010 г. по административно дело № 126/2010 г. на Административен съд – Кюстендил. Посочените пороци от касаторката въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост.

О. Р. управление „Социално осигуряване” (РУСО) – Кюстендил, не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касаторката пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Кюстендил е решение № РД-12-31 от 26.03.2010 г. на Директора на РУСО – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на О. Н. Е. против Разпореждане № 4311081717 от 23.10.2009 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в РУСО – Кюстендил, с което О. Н. Е. е задължена да възстанови изплатените й в повече суми за пенсии, в размер общо на 1922.94 лв. (главница за периода от 15.07.2008 г. до 30.11.2009 г.).

Решението на Административен съд – Кюстендил, с което жалбата до него е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях.

В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства е установено, че жалбоподателката е субект на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), възникнало при сумиране на осигурителни периоди за осигурителен стаж в България и Румъния, и че източник на задължението за възстановяване е влязлото в сила разпореждане № 4311081717/19.10.2009 г. за изменяне на размера на ЛПОСВ. Осигурителният стаж на пенсионера в Румъния е отпреди 01.01.2007 г. и за него е приложима ратифицираната със закон Спогодба между България и Румъния за социална сигурност, на която е придадено обратно действие по отношение на осигурителни периоди и осигурителни случаи, възникнали преди влизането й в сила, и с която е възпроизведен принципа на пропорционално изчисляване на размера на пенсиите според периода на осигуряване, придобит по прилаганото от нея законодателство, въведен с чл. 46, § 2, т. „б” от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността. Обосновано административният съд е приел, че отпускането на пенсия на жалбоподателката от румънската компетентна институция от 15.07.2008 г., в контекста на чл. 22, ал. 3 от цитираната спогодба е правопроменящ юридически факт по отношение правото на ЛПОСВ. С настъпването му е възникнало правомощието на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, да измени в съответствие с чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО разпореждането за отпускане на пенсия, тъй като упражненото право на пенсия в Румъния се отразява на реда за определяне на размера на пенсията при използване на пропорционалната система на изчисляване по чл. 23, ал. 3 от спогодбата, без да се засяга самото съществуване на това право. В съответствие с релевантните за казуса разпоредби на визираният регламент съдът е приел, че при получаване на пенсия в определения преди изменението размер би се превишил теоретичния размер на пенсията по чл. 46, § 2, т. „а” от регламента, което е в противоречие с чл. 46, § 3, изр. 1 от него и е предпоставка за извършеното коригиране на размера на пенсията по пропорционалната система в съответствие с чл. 46, § 3, изр. 2 от регламента, сторено от пенсионния орган с разпореждане № 4311081717/19.10.2009 г., считано от 15.07.2008 г. (по аргумент от чл. 99, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1, т. 6 от КСО). По силата на чл. 98, ал. 2, изр. 2 от КСО неправилно изплатените суми се събират от пенсията на пенсионера, който в случая съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО е субект на задължението за възстановяване на недължимо полученото. В тази връзка, противно на твърдяното от касаторката, цитираната от нея разпоредба на чл. 111, т. 2 от Регламент № 574/72 на Съвета, не само не новира длъжника, а урежда приспадането на плащането за обезщетение, извършвано от чуждата компетентна институция, като способ за възстановяване на изплатена от институция на държавата членка на получателя на обезщетение на сума над тази, на която той има право. Съобразявайки горното в мотивите на проверяваното решение първоинстанционния съд е формулирал обоснован извод за съответствие с материалния закон на разпореждането от 23.10.2009 г., с което О. Е. е задължена да възстанови изплатената й в повече сума за пенсия, и на контролния по отношение на това разпореждане акт на директора на РУСО – Кюстендил.

Ето защо, като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд – Кюстендил е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 151/07.06.2010 г. по административно дело № 126/2010 г. на Административен съд - Кюстендил.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Т./п/ Н. Г. Н.Г.