О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 166

[населено място], 27.04.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.04.22 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3887/21 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр. д. №28/21 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Държавата, чрез министерство на финансите, иск по чл.439 ГПК – за признаване, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 7 660,64 лв., платена от последния по посоченото изпълнително дело на осн. чл.152 СК и НРИДПИ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2 ГПК.

Намира, че въззивното решение противоречи на ТР №2/26.06.15 г. ОСГТК по въпроса: От кой момент започва да тече погасителната давност за вземането на държавата като присъединен взискател в изпълнителното дело за издръжка – от датата на последното извършено плащане или от връчване на П. на длъжника?

Според касатора въззивното решение противоречи на ТР №12/22.03.71 г. на ОСГК по въпросите: Допустимо ли е прилагане по аналогия на ТР, когато се касае не за погасяване на правото на иск на държавата, платила издръжка вместо задълженото лице, а за погасяване правото на вземане при бездействието й като взискател да реализира правата си в хода на изпълнителното производство? Кога възниква изискуемостта на вземането на държавата, като платила издръжка вместо задълженото лице, съответно кога е началото на погасителната давност – от плащането на последната сума за издръжка, респ. навършването на пълнолетие на лицето, имащо право на издръжка или от поканата за плащане по чл.84, ал.2 ЗЗД до длъжника?

Последният въпрос поставя и в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, заедно с още три въпроса: Вземането на държавата като присъединен взискател в изп. дело за издръжка, след навършване пълнолетие на лицето/ детето/, трансформира ли се в частно държавно вземане и ползва ли се от защитната процесуална норма на чл.433, ал.1,т.8 ГПК? П. по изп. дело следва ли да се приравни към поканата за плащане по чл.84, ал.2 ЗЗД като материалноправна и процесуалноправна последица? Следва ли да се приеме, че поради бездействието на СИ за конституиране на държавата като взискател по изп. дело за издръжка, давностният срок за погасяване на вземането не тече?

Значението на въпросите за точното прилагане на закона и развитието на правото обосновава с правилното прилагане на института на давността в изпълнителното производство и с уедняквяването на съдебната практика на първоинстанционните и въззивни съдилища по подобни казуси. Намира, че поставените въпроси сочат и на очевидна неправилност на въззивното решение.

ВКС намира, че с оглед предмета на спора и във връзка с първия от поставените въпроси следва да спре производството по настоящото дело до приемане на тълкувателно решение по ТР №3/20 г. на ОСГТК, образувано по въпроса: Прилага ли се нормата на чл.115, б.”ж” ЗЗД по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР №2/26.06.15 г. по т. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?

Поради изложеното и на осн. чл.292 ГПК ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по гр. д. №3887/21 г. на ВКС, трето г. о. до приемане на тълкувателно решение по т. д. №3/20 г. ОСГТК

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: