О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3669
гр. София, 14.07.2025
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 30.06.2025г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
БОРИС Д. ИЛИЕВ
разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. к. ч. гр. д. №2249 по описа на съда за 2025г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Делото е образувано по частна касационна жалба на Р. Д. С.- Й., чрез пълномощника й по делото адв. Н. М., срещу Определение №153 от 22.01.2025г., постановено по в. ч.гр. д. №3222/2024г. по описа на Апелативен съд- София, с което е потвърдено определение № 9432 от 18.06.2024г., постановено по гражданско дело № 20241100101196 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ГО, I - 14 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. В жалбата се твърди, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно. Въпреки предоставената й възможност жалбоподателката не е представила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. След оставяне на същата без движение по делото са постъпили множество заявления, подадени от пълномощника на жалбоподателката адв. Н. М. и подписани от нея, съдържащи различни искания, като от същите недвусмислено се налага изводът, че частната жалба се поддържа. Предвид горното следва да се приеме, че са отстранени първоначалните нередовности на частната касационна жалба, свързани с неподписването й.
Според настоящия състав на съда направеното след подаване на частната касационна жалба искане за предоставяне на правна помощ на жалбоподателката правилно не е било удовлетворено от въззивния съд. Същата е упълномощила адвокат по делото, който има представителна власт да я представлява пред всички инстанции до приключването му /л.8 от първоинстанционното дело/, като пълномощията му не са оттеглени, нито той се е отказал от тях. При положение, че жалбоподателката само си е осигурила правна помощ чрез избор и упълномощаване на адвокат, от който не се е отказала, нито той се е отказал да я представлява, то не съществува основание и възможност да й бъде предоставена правна помощ от друг адвокат.
С обжалваното определение Апелативен съд - София е приел, че първоначално подадената от ищцата Р. Д. С.- Й., чрез пълномощника й по делото адв. Н. М., искова молба, по която е било образувано гражданско дело № 20241100101196 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ГО, I - 14 състав, е съдържала нередовности по отношение на обстоятелствата, на които се основават исковете, поради което първоинстанционният съд правилно я е оставил без движение и е дал ясни указания за отстраняването им. В отговор на така дадените указания ищецът е представил по делото два броя заявления - заявление вх. № 41121 от 09.04.2024г., изпратено по пощата на 08.04.2024г., и заявление вх. № 41330 от 09.04.2024г. и двете по описа на съда, с които адв.Н. М.- повереник на Р. Д. С.- Й., е изразила становище по различни въпроси, като същите съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи и квалификации, както по отношение на съда, така и по отношение на съдията - докладчик, поради което следва да се приемат за нередовни съгласно чл.100а, ал.1 ГПК. С разпореждане № 9425 от 16.04.2024г. първоинстанционният съд е изпълнил вмененото му задължение с чл.101, ал.1 ГПК задължение да укаже на ищеца в какво се изразява нередовността на процесуалните му действия и да му предостави възможност да отстрани нередовността, като е указал последиците от неизпълнението. В срока за изпълнение на указанията на съда ищецът е представил по делото заявления вх. № 62161 от 30.05.2024г. и вх. № 62490 от 31.05.2024г., изпратено по пощата на 30.05.2024г., и двете по описа на съда, в които са изразени становище по различни въпроси, но съдържащи и заплахи, обидни или нецензурни думи и квалификации, по отношение на съда, съдията - докладчик и други съдии, поради което същите следва да се приемат за нередовни по смисъла на чл.100а, ал.1 ГПК и по същество с тях не са отстранени констатираните нередовности по предходните заявления. Предвид горното съдът е приел, че нередовностите на първоначалната искова молба не са били отстранени в определения от съда срок, поради което същата правилно е било върната, а производството по делото - прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК касационното обжалване пред Върховния касационен съд е допустимо само по отношение на съдебни актове, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 касационно обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на съдебния акт.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите по т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В случая в подадената частна касационна жалба и допълнителните молби към нея касаторката не е посочила конкретен правен въпрос, разрешен в обжалваното определение, поради което не са налице основанията на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното му обжалване. Доколкото в касационната жалба са изложени бланкетни твърдения за нищожност и недопустимост на обжалваното определение, то настоящият състав на съда извърши служебна проверка за наличието на основанията на чл.280, ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Обжалваното определение не може да се приеме за вероятно нищожно. С. Т. решение №1/2012г. по тълк. д.№1/2011г. на ОСГТК на ВКС съдебното решение е нищожно в случаите на постановяването му от ненадлежен орган или ненадлежен съдебен състав, извън правораздавателната власт на съда, ако не е подписано от членовете на съдебния състав, ако не е в писмена форма, както и при абсолютна неразбираемост на волята на съда, вкл. и при тълкуване. В случая такива пороци на обжалваното определение не са налице.То е постановено от законен състав на въззивния съд, в рамките на правораздавателната му компетентност, при спазване на изискуемата писмена форма, подписано е от членовете на съдебния състав и формираната в мотивите на съдебния акт воля на съда е разбираема и логически последователна.
Обжалваното определение не е и вероятно недопустимо. Процесуална недопустимост на съдебния акт би била налице, когато е разгледан спор, който не е подведомствен на съдилищата или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледан непредявен иск или съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, както и когато съдът в нарушение на диспозитивното начало в процеса се е произнесъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно от заявеното искане или извън него. В случая настоящият състав на съда не констатира подобни пороци на обжалваното определение.
Същото не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 от ГПК. Във фазата по допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Той може да направи извод за възможна очевидна неправилност, когато такава следва пряко от съдържанието на самото решение или определение. В случая, жалбоподателят не сочи в касационната си жалба доводи за наличие на такъв тежък порок на определението, който да може да се установи пряко от него. От съдържанието на мотивите на въззивното определение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Поради това, обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №153 от 22.01.2025г., постановено по в. ч.гр. д. №3222/2024г. по описа на Апелативен съд- София.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.