О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3671/14.07.2025 г.

гр. София,

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 30.06.2025г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. ч. гр. д. №1750 по описа на съда за 2025г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез пълномощника й по делото Д. С.- държавен инспектор при ТД - Варна, против Определение №111 от 20.02.2025г. по в. ч. гр. д. №65/2025г. по описа на Апелативен съд- Варна, с което е било потвърдено определение № 260017/02.08.2024 г. по гр. д. № 276/2019 г. по описа на Окръжен съд- Добрич, с което е отхвърлена молбата на КОНПИ за изменение на определението, постановено в открито съдебно заседание на 10.05.2024г., с което съдът е осъдил КОНПИ да заплати на адвокат Д. К. Ф. сумите от 3 942.50 лв. и 10 000 лв.- адвокатски възнаграждения за оказана на ответницата В. С. М. и на ответника Ж. И. М. безплатна защита по исковете срещу всеки един от тях, производството по които е било прекратено. В частната касационна жалба се излагат доводи, че ответниците не са материално затруднени лица и същите след налагането на обезпечителни мерки върху имуществото им не са правили искания до съда да им се разреши заплащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения от тях адвокат. Излагат се и доводи, че в случая предприетият от КОНПИ частичен отказ от исковете се дължи на факти, настъпили след предявяването им- постановяване на Тълкувателно решение №4 от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС по т. д.№4/2021г., както и че към датата на подаване на исковата молба са били налице материалноправните предпоставки за предявяване на исковете по причина на поведението на ответника Ж. М.. По така изложените съображение се иска отмяна на обжалваното определение и възлагане на разноските по делото за прекратената част от исковете на ответниците. Към частната касационна жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Следва ли ответниците да бъдат определени като материално затруднени лица, след като не са се възползвали от процесуалната възможност по чл.119, ал.1 от ЗОНПИ и не са поискали отмяна на наложените запори на притежавано от тях имущество?

2. Следва ли да се заплащат съдебно деловодни разноски при прекратяване на производството по дело поради направен отказ от иска, когато е породен от факти, настъпили след предявяването на иска, като ищецът веднага след това се е отказал от иска си и не следва ли отговорността за разноски да се понесе от ответника, ако същият с поведението си е станал причина за предявяване на иска?

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от адв. Д. Ф., в качеството й на процесуален представител на ответните страни по нея В. С. М. и Ж. И. М., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното определение въззивният съд е приел следното:

Първоинстанционният Окръжен съд- Добрич е бил сезиран с иск на КОНПИ против ответниците В. С. М. и Ж. И. М. за отнемане на незаконно придобито имущество. С определение в съдебно заседание от 28.11.2023г. по заявен с молба от КОНПИ частичен отказ от исковете съдът е допуснал намалението им от първоначалния размер от 3 018 082,87 лв. на 1 563 519,85 лв. и е прекратил производството по делото в частта за разликата от 1 454 563,02 лв., включваща претенции, както следва: от Ж. М. с цена на иска от 296 740,80 лв., от 728 006,47 лв. и от 309 190 лв.; изцяло претенциите от В. М. с цена на иска от 120 625,75 лв. С писмена молба преди заседанието, подадена от тримата процесуални представители на ответниците, уточнена и поправена в съдебно заседание от адв. Д. Ф., те са поискали присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат за безплатно оказана от тях защита на тези ответници за прекратената част от исковете на основание чл. 38 ал.2 от ЗЗД в хипотезата по чл. 38, ал.1, т.2 ЗЗД - на материално затруднени лица. По молбата съдът се е произнесъл с определение в открито съдебно заседание на 10.05.2024г. като на основание чл.78 ал.4 от ГПК е осъдил ищеца КОНПИ да заплати на адвокат Д. К. Ф. възнаграждения в размери от 3 942.50 лева и от 10 000 лева за оказаната съответно на ответницата В. С. М. и на ответника Ж. И. М. безплатна защита по прекратените искове срещу всеки от тях.

С молба по чл. 248 ГПК КОНПИ е искала изменение на това определение по съображения, че ответниците нямат правото по чл.78 ал.4 от ГПК на разноски, защото частичният отказ от исковете е заявен поради ново обстоятелство - постановяване на ТР №4/18.05.2023г. по т. д.№4/2021г. на ОСГТК на ВКС, а освен това и ответникът дал повод за завеждане на делото, като бил привлечен за обвиняем в извършване на престъпление, включено в обхвата на чл.108 ал.1 от ЗОНПИ. Заявила е също, че ответниците не са материално затруднени лица и не е имало основание по чл.38, ал.1, т.2 от ЗЗД да получат адвокатската защита безплатно, което изключвало отговорността на комисията да заплати възнаграждение на адвоката им.

Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на КОНПИ за приложимост на разпоредбата чл. 156, ал.6 от ЗОНПИ, предвиждаща че когато ответникът по иска за отнемане на незаконно придобито имущество представи пред съда доказателства, които е могъл да представи с декларациите по чл. 136 или 137 от закона и не са събрани по независещи от Комисията причини, съдът може да му възложи изцяло или отчасти разноските по делото независимо от изхода на делото. Посочил е, че съгласно трайната и последователна практика на Върховния касационен съд смисълът на тази разпоредба е, че Комисията не би следвало да дължи разноските, които е сторила заради поведението на ответниците, когато те са притежавали доказателства за законните доходи на придобитото имущество, но не са ги представили в административното производство, като същата не може да намери приложение, когато Комисията е мотивирала отказ от иска с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС. Поведението на ответниците при завеждане на делото има правно значение в определени случаи за отговорността за разноските, но не и в хипотезата на прекратяването му поради отказ от иска с оглед на новоприето тълкувателно решение. Съобразно разясненията, дадени в мотивите към т. 1 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, по индивидуален правен спор постановеното тълкувателно решение няма значението на юридически факт, тъй като не представлява елемент от основанието на иска, респ. не съставлява факт, индивидуализиращ материалното гражданско право - предмет на делото. В случая тълкувателното решение е по тълкуване на ЗОНПИ и има действие от влизане в сила на този закон, т. е. не може да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и отказът от иска е извършен поради новонастъпили (след подаването на иска) обстоятелства. Според съда не може да се приеме, че с извършването на престъпление - повод за образуване на проверката по ЗОНПИ, ответникът е станал причина за предявяване на иска, защото завеждането на делото е следствие на крайните изводи на комисията след провеждането на производството по ЗОНПИ. За неоснователно е прието и възражението, че ответниците нямат основание да получат безплатно адвокатска защита, защото не са материално затруднени лица, поради което ищецът не следва да дължи възнаграждение на адвоката им при условията на чл.38, ал.2 ЗЗД при прекратяване на производството. Съдът е приел, че в случая правната помощ, оказана от адвоката на ответниците, е в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗЗД - на материално затруднени лица, като предпоставките за осъществяването й (по договора на клиента с адвоката) не подлежат на проверка от съда при произнасянето му по отговорността за разноските, респ. при присъждане на адвокатско възнаграждение, а за да се приложи разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗЗД е достатъчно да е договорена безплатната правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Според съда противното разбиране, че съдът следва контролира наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска защита от адвоката на клиента му (по договора между тях) във всички хипотези на чл.38, ал.1 от ЗЗД, не намира опора в закона. Освен това договорката между адвокат и клиент за безплатно оказване на правна помощ би била в ущърб само на адвоката, предоставящ същата, тъй като той не би получил възнаграждение при неуспешен изход от делото за клиента му, но не се отразява на отговорността за разноските на насрещната страна при успешен изход - тя ще дължи разноските за адвокат или на страната, или ще дължи същите като адвокатски хонорар пряко на адвоката при осъществената безплатна защита. Затова и при положение, че адвокатът има право на възнаграждение в хипотезата на чл. чл. 38, ал.2 ЗЗД, то при доказано осъществяване на безплатна защита при някоя от предпоставките по чл. 38, ал.1 ЗЗД, такова му се дължи.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за спиране на производството по делото. С разпореждане от 20.06.2025г. на председателя на ВКС е образувано тълк. дело №3/2025г. на ОСГТК на ВКС по следните правни въпроси: 1. „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“ 2. „Дължат ли се разноски по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба на насрещната страна, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване?“ В случая с частната касационна жалба на КОНПИ и първия формулиран от касатора в изложението правен въпрос се оспорва наличието на предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 от ЗЗД за предоставяне на безплатна правна помощ на ответниците по делото. Посоченият въпрос е от значение за изхода на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд, като същият е свързан с извършване на преценка от съда дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, възможността за извършването на която е предмет на първия въпрос, по който е образувано тълк. дело №3/2025г. на ОСГТК на ВКС. Предвид горното и съгласно задължителните указания, дадени в мотивите към Тълкувателно решение №8/2013 от 07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС, касационното производството по настоящото гражданско дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 292 от ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по ч. гр. д. №1750/2025г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто г. о., до приключване на производството по тълкувателно дело №3/2025г. на ОСГТК на ВКС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2