О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 305

София, 21.04.2022 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 3122 по описа за 2021 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Ц. Б., чрез юрисконсулт П. М., срещу въззивно решение № 261489/04.03.2021 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр. д. № 5801/2020 г.

Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно. Иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, както и присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.

Насрещната страна Ф. А. И., чрез адвокат А. Д., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима, поради липса на правен интерес, в частта срещу въззивното решение, с която исковете по чл. 200, ал. 3 КТ на Ф. И. против касатора са отхвърлени за сумата над 12 678,14 лв. – обезщетение за периода 26.01.2018 г. – 04.12.2020 г. и за ежемесечна сума над 379 лв. за периода от 05.12.2020 г. до 31.05.2021 г. В тази част жалбата следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство - прекратено.

В останалата част касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. С. градски съд, като изменил частично решението на първостепенния Софийски районен съд, осъдил “Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/ да заплати на Ф. А. И. сума в общ размер на 12 678,14 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от трудова злополука – разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил за периода 26.01.2018 г. – 04.12.2020 г. и получената от него за този период пенсия за инвалидност до датата на навършване на възраст, на осн. чл. 200, ал. 3 КТ, ведно със законна лихва за всяко закъсняло плащане, както и 379 лв. ежемесечно за всеки следващ месец, считано от 05.12.2020 г. до 31.05.2021 г. Присъдил съдебноделоводни разноски в полза на ищеца по чл. 78, ал. 1 ГПК и в полза на ответника по чл. 78, ал. 3 ГПК.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че Ф. е работил при касатора по трудов договор, като е заемал длъжността „пещар“, в пържилен цех. На 08.10.1987 г. е настъпила трудова злополука, за която по надлежния ред е съставен акт от 12.10.1987 г. От инцидента Ф. е получил контузия на гърба и мозъчно сътресение. С експертно решение на ТЕЛК от 24.10.2016 г., при преосвидетелстване на лицето е определена 100 % трайна неработоспособност с чужда помощ. Срокът на определената трайно намалена работоспособност е три години – до 01.10.2019 г.; водещата диагноза е “хемиплегия“. Според решението състоянието на Ф. е резултат на общо заболяване и трудова злополука. В мотивите на експертното решение е прието, че 10 % от неработоспособността са от общото заболяване и 90 % от трудовата злополука. С разпореждане от 29.11.2016 г. на ТП на НОИ – София-град на Ф. е определена безсрочна пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест по чл. 78 КСО в размер на 403,32 лв. - 314,71 лв. – общ размер на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и 88,61 лв. – добавка за чужда помощ. Заеманата от лицето длъжност “пещар“ към пържилен цех е била налична в щатното разписание на работодателя до 2008 г. След 31.05.2010 г. в щатното разписание няма длъжности, свързани с експлоатацията на машините и съоръженията в комбината, включително и с експлоатацията на машините и съоръженията, на които Ф. е работил. Според данните за третото тримесечие на 2018 г. на НСИ средният месечен размер на работните заплати в сектора е 1 014 лв. Разликата между получаваната от Ф. пенсия и трудовото възнаграждение, което би получавал, ако не бе претърпял трудова злополука, при използване на осреднената статистическа информация за сектора от НСИ, е около 610,68 лв. Съгласно националния класификатор на професиите и длъжностите в Р. Б. за длъжността “пещар“ минималният осигурителен доход за същата година е в размер на 510 лв. Съдът установил също, че настъпилите вследствие от трудовата злополука увреждания прогресират. Ф. е развил състояние на обездвижване на ръка и крак от тежко прогресиращото заболяване. Състоянието му било увредено до степен на необратимост. При настъпилата трудова злополука ищецът е получил черепно-мозъчна травма с развитие на травмена болест на мозъка и посттравматична епилепсия, психоорганимен синдром с разстройство на личността и наред това редица придружаващи соматични заболявания. Лицето е в трайно и тежко увредено състояние, което го прави зависим от грижите на други хора и ползва чужда помощ.

Въззивната инстанция е установила, че минималния осигурен доход за длъжността “пещар“ е в размер на 610 лв. За месец ноември 2020 г. Ф. е получил обща сума в размер на 490,93 лв. – от тях лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест в размер на 384,71 лв. и добавка за чужда помощ в размер на 106,22 лв. След извършена проверка в Дирекция “Социално подпомагане“ към СО – Райно „Връбница“ вещото лице е установило, че ищецът е получил месечна социална помощ (добавка) в размер на 108,90 лв. Подобна добавка е изплащана и за месеците септември и октомври.

Съдът приел, че са налице предпоставките на чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за вреди, настъпили от трудова злополука. Посочил, че имуществената отговорност на работодателя може да бъде ангажирана за обезщетяване на пропуснати ползи от разлика над получаваната пенсия до придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. В случая приел, че лицето навършва пенсионна възраст на 31.05.2021 г., когато навършва 54 г. и 4 месеца, към който момент би имало 39 години трудов стаж, ако не бе претърпяло трудова злополука. По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът посочил, че длъжността вече не съществува; в този случай като основа за определяне размера на обезщетението трябва служи минималният осигурителен праг за съответния период, за който се търси обезщетение. Приел, че минималния осигурителен месечен доход за длъжността е както следва: за 2020 г. – 610 лв., за 2019 г. – 560 лв., за 2018 г. – 510 лв. За 2018 и 2019 г. получаваната от Ф. пенсия за инвалидност е 314,71 лв. месечно, а за 2020 г. – 384,71 лв. Посочил, че при определяне размера на дължимото обезщетение не следва да се приспадат получените от лицето социални добавки по Закона за хората с увреждания. Отбелязал, че трудовото възнаграждение е сбор от основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. При определяне на трудовото възнаграждение, което лицето би получило, ако не беше претърпяло трудовата злополука, съдът съобразил и дължимото от работодателя допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Изложил, че към минималния осигурителен доход следва да се начисли и дължимото от работодателя допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, което за 2018 г. е 24 % за 40 години трудов стаж, който Ф. би имал към този момент, ако не беше претърпял трудовата злополука, за 2019 г. – 24,6 % за 41 години трудов стаж и за 2020 г. 25,2% за 42 години трудов стаж. За периода 26.01.2018 г. – 04.12.2020 г. определил обезщетение в общ размер на 12 678,14 лв. както следва: за периода 26.01.2018 г. – 31.12.2018 г. – 3 863,53 лв. (разлика между минимален осигурителен доход от 510 лв., увеличен с 24 % допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за 40 години трудов стаж - общо 632,40 лв., от една страна, а от друга - получавана пенсия за инвалидност от 314,71 лв.). За 2019 г. - 4 596,60 лв., формирана като разлика между минималния осигурителен доход от 560 лв., увеличен с 24,6 % за 41 години трудов стаж - общо 697, 76 лв., и получавана от лицето пенсия за инвалидност от 314,71 лв.; за периода 01.01.2020 г. – 04.12.2020 г. - 4 218,01 лв., формирана като разлика между минималния осигурителен доход от 610 лв., увеличен с 25,2 % за 42 години трудов стаж - общо 763,72 лв. и получаваната пенсия за инвалидност от 384,71 лв.

За периода след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция до навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за прослужено време и старост присъдил ежемесечна сума в размер на 379,01 лв., считано от 05.12.2020 г.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите: може ли да се претендира обезщетение по чл. 200, ал. 3 КТ за периоди, за които няма решение на ТЕЛК, като твърди противоречие с решение № 1858/27.10.2006 г. на ВКС по гр. д. № 401/2004 г., III г. о.; решение № 74/05.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2813/2018 г., III г. о.; решение № 365/19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2012 г., IV г. о.; когато длъжността не съществува при работодателя, и като база за обезщетението по чл. 200, ал. 3 КТ е взет минималният осигурителен праг за съответния период според разяснения, дадени от ВКС с решение № 216/09.06.2011 г. по гр. д. № 718/2010 г., IV г. о., следва ли към минималния осигурителен праг да се добави допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит; следва ли финансовата подкрепа, отпусната на пострадалия от трудова злополука по реда на чл. 70, т. 4 ЗХУ да се счита като обезщетение по смисъла на чл. 200, ал. 3, изр. посл. КТ и участва ли при определяне на размера на дължимото обезщетение; какви са критериите за определяне на справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу работодателя; следва ли съдът да обсъди в мотивите на решението си критериите за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение; следва ли въззивната инстанция, при осъществяване на тази своя решаваща дейност, да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи да са обосновани.

Поставените от касатора правни въпроси не обуславят основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията са следните:

Въпросите по приложението на чл. 52 ЗЗД са неотносими, защото претендираното обезщетение по делото е за причинени от трудова злополука имуществени вреди. Въззивният съд не се е произнасял за търпени и дължими на Ф. И. суми като обезщетение за причинени му неимуществени вреди от същата злополука.

Въпросът, свързан с тълкуването на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК е принципно значим за всяко исково производство, но в случая касационно обжалване не следва да се допуска, защото въззивният съд е изложил съображения при пълно съответствие с правилата на логиката, опита и научното знание; изводите му относно фактите и правото са обосновани.

Принципът на чл. 51 ЗЗД изисква обезщетяване на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което налага единен начин на изчисляване имуществените вреди от загуба на доход от трудово възнаграждение, независимо дали увреденият получава пенсия за инвалидност или обезщетение за временна нетрудоспособност. По тези съображения и с оглед справедливостта и правната симетрия, несъмнено и последователно в актуалната съдебна практика се приема, че от значение е размерът на брутното трудово възнаграждение (основна заплата с добавките, които имат постоянен характер), което увреденият или професионално заболелият би получавал през исковия период от време за длъжността, заемана към датата на увреждането/заболяването, и към минималния осигурителен праг се добави допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Това разрешение несъмнено е относимо и за случаите, когато размерът на нетното възнаграждение за длъжността се определя на база минимален осигурителен праг – към него се прибавят всички добавките, които имат постоянен характер, между които е и възнаграждението за трудов стаж и професионален опит, както е сторил и въззивният съд. Няма никакво съмнение също, че получена еднократно финансова подкрепа не се приспада от размера на дължимото обезщетение. Не се установява и противоречие между въззивното решение и цитираната от касатора практика на ВКС по чл. 200, ал. 3 КТ. В случая трудовата злополука е установена по надлежен ред с решение на ТЕЛК. Срокът на последното решение от преосвидетелстването – до 01.10.2019 г., е само досежно процентното съотношение на общото заболяване към това от трудова злополука към определената 100 % инвалидност, съответно 10 % към 90 %. За периода след 01.10.2019 г. не може да има промяна в състоянието на пълна инвалидизация на пострадалия, както и относно получаването след тази датата до края на исковия период от време – 31.05.2021 г. на пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест по чл. 78 КСО, вкл. добавка за ползване на чужда помощ, която пенсия му е отпусната без срок.

Касаторът се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение, но не излиза извън касационните доводи, а те по естеството си са такива, че не могат да обусловят извод за осъществен фактически състав на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. При служебно извършената от състава на ВКС проверка също не се установи наличие на основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение, а още и поради нищожност или недопустимост на същото.

В заключение не следва да се допуска касационното обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 261489/04.03.2021 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр. д. № 5801/2020 г. в частта, с която “Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/ е осъдено да заплати на Ф. А. И. сума в общ размер на 12 678,14 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от трудова злополука – разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил за периода 26.01.2018 г. – 04.12.2020 г. и получената от него за този период пенсия за инвалидност до датата на навършване на възраст, на осн. чл. 200, ал. 3 КТ, ведно със законна лихва за всяко закъсняло плащане.

ПРЕКРАТЯВА производството по касационно гр. д. № 3122/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о. и връща касационната жалба на “Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/ въззивно решение № 261489/04.03.2021 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр. д. № 5801/2020 г. в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 200, ал. 3 КТ на Ф. А. И. против “Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/ за сумата над 12 678,14 лв. – обезщетение за периода 26.01.2018 г. – 04.12.2020 г. и за ежемесечната сума над 379 лв. за периода от 05.12.2020 г. до 31.05.2021 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: