О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 165гр. София, 20.04.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4900/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Д. Д. срещу въззивно решение № 806 от 08.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 3449/2020 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 4239 от 15.07.2020 г. по гр. д. № 16021/2014 г. на Софийския градски съд в частта, с която са уважени предявените от кастора против С. Н. Ц. искове с правна квалификация чл. 43, ал. 1, б. „а” ЗН за признаване унищожаемост на саморъчно завещание от 20.09.2013 г., изготвено от Л. Д. Д. в полза на ответницата, и с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението върху 1/2 ид. част от недвижим имот – ателие, находящо се в [населено място], [улица], с площ от 70, 60 кв. м, заедно с мазе с площ от 46, 10 кв. м, като вместо него е отхвърлил исковете като неоснователни. Решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.42, б. „б” ЗН за прогласяване нищожността на завещателното разпореждане не е било предмет на въззивно обжалване и е влязло в сила.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на приетите експертизи, е установено, че със...