Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ, отм. , ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г.).

Образувано е по жалбата на Т. Д. Д. от гр. С. против решение № 2518 от 26.05.2011 г., постановено по административно дело № 8806/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № 16680/20.10.2009 г. на началника на 07 районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която му е отказано разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора или делото да се върне за разглеждане от друг състав на Административен съд София-град.

Ответникът - началникът на 07 РУ на СДВР не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка по спора и подробно е описал констатациите си съобразно приетите доказателства. На касатора Т. Д. Д. е издадено разрешение обр. 3, сер. С, № 0318174 от 07.11.2006 г. за носене на пистолет „Берета”, кал. 9, № 046476 МС/027039 MZ, годно до 07.11.2009 г. Т. Д. Д. е сезирал административният орган с искане от 19.06.2009 г. за издаване на разрешение за продължаване на срока на разрешение за носене и съхранение на късо нарезно огнестрелно оръжие. В мотивите е заявено, че оръжието му е необходимо за самоотбрана и охрана на лични и семейни материални...