Производството е образувано по касационни жалби на Комисия за защита на конкуренцията и "А. Б." ЕООД, чрез процесуалния си представител, адв.А. Р., срещу решение № 8024/27.07.2007 г., постановено по адм. д. № 7720/2006 г. на Върховният административен съд пето отделение. И в двете касационни жалба са излагат касационни основания за незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна. Искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено само от Комисията за защита на конкуренцията.

Ответникът "Лидерпак" ООД Пловдив, чрез процесуалния си представител, адв. Е. взема становище да се остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира че касационните жалби за процесуално допустими, като подадени за законния преклузивен срок, а разгледани по същество са основателни.

С обжалваното решение, Върховният административен съд, пето отделение е отменил Решение № 157/06.07.2006 г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК-69/10.04.2006 г. и е върнал преписката на КЗК за ново разглеждане. За да постанови решението си съдът е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 33, ал. 2 от ЗЗК по отношение на стоките с класове 16, 29 и 35.

Така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно.

По делото безспорно е установено, както от административния орган, така и от съда, че "А. Б." ЕООД и "Лидерпарк" ООД са предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗК. И двете дружества предлагат продукти на австрийския производител"Alfred Mittermawer und Sohne Gesellchaft m.b.H & Co. KG" на територията на Р. Б., като осъществяват дейност, свързана с прилагане на продукти за хранително-вкусовата промишленост.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗК забранява използването на фирма, марка или отличителен знак, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите и/или на потребителите. Т.е. за да бъде ангажирана отговорността на дадено търговско дружество, по чл. 33, ал. 2 от ЗЗК е необходимо конкретните действия да бъдат осъществени от лице - производител на стока и доставчик на услуга. В конкретния случай са касае до вносител на стока, чиято марка е защитена и използвана от нейния производител. Предвид горното, при правилно тълкуване на нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗК, административния орган е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че елементите на фактическия състав на чл. 33, ал. 2 от ЗЗК не са осъществени и няма извършено нарушение на тази разпоредба.

Като не е отчел горното и е приел, че жалбоподателя е осъществил състава на чл. 33, ал. 2 от ЗЗК по отношение на стоки клас 16, 29 и 35, Върховният административен съд, пето отделение е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 209,, т. 3 от АПК и се постанови нова решение по съществото на спора с което да се отхвърли жалбата.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 8024/27.07.2007 г., постановено по адм. д. № 7720/2006 г., на Върховният административен съд, пето отделение, вместо което ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Лидерпак" ООД - гр. П., срещу решение № 157/06.07.2007 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-69/10.04.2006 г.

ОСЪЖДА "Лидерпак" ООД - Пловдив да заплати на Комисията за защита на конкуренцията направени разноски за двете инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 160.00 лв. /сто и шейсет лв./. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. А./п/ Н. Д./п/ Д. Р./п/ М. Д. М.Д.