Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. Б. П., от гр. С., против решение от 17.03.2008 г., постановено по адм. д.№ 4464/2006г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, трети "Д" състав. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба директорът на Национална служба „Полиция” – МВР оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе съдът взе предвид следното:

С обжалваното решение е отхвърлена жалба против заповед №П-2006000599/19.01.2006 г. на директора на Национална служба „Полиция”, с която на Е. Б. П., експулсиран от Венецуела за нарушение на нейното законодателство, е наложена забрана да напуска Р. Б. за срок от две години.

За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган, упълномощен съобразно разпоредбата на чл. 78 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и е в съответствие с материалноправните норми на ЗБДС.

Законосъобразен е изводът на съда, че по отношение на жалбоподателя е осъществено фактическото и правното основание за налагане на ограничителната мярка по чл. 76, т. 5 от ЗБДС. Посочената норма предвижда възможност да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващите ги документи да не се издават на лица, които по време на пребиваването си в друга държава са извършили нарушения на нейното законодателство за срок от 2 години от получаване на официално писмо от Министерството на външните работи или на документите за...