Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „ Т. Е.” ООД -гр. С., представлявано от управителя И. Б., чрез процесуалния представител адв. Ев. Димитрова, против решението от 07.01.2008г., постановено по адм. дело № 3085/2005 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА №1029/16.10.2002 г., издаден от данъчен орган при ТДД гр. С.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради наличие на касационните отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че в процесните фактури №757/18.10.2001г., 758/19.10.2001г. и 772/09.11.2001г., издадени от ЕТ „Д”ООД по фактури № 757/18.10.2001г., 758/19.10.2001г. и 772/09.11.2001 г., издадени от ЕТ „Джулиано-99-Ю. К.” с данъчен кредит общо в размер на 1970,86 лв. Правото на данъчен кредит не е признато на две основания - първо, че издадените фактури не отговарят на изискванията на чл. 8 ЗСч, тъй като в тях липсва място на извършване на сделката и данъчен номер на получателя, който е бил жалбоподател, и второ - поради обстоятелства, установени при предходни доставчици, в счетоводствата, на които не е било установено начисляването на данъка, поради което данъчния орган е приложил разпоредбите на чл.109,ал.12,т.1 и ал.11 ДПК отм. . По същество първоинстанционния съд е приел, че данъчния орган неправилно е приложил чл. 109, ал. 12, т.1 и ал.11 ДПК отм. , тъй като съгласно т.2 от ТР №5/2004 г. на Общото събрание на съдиите на ВАС, в тежест на данъчния орган е било да докаже с допустимите доказателствени средства получаването на данъчна облага или предимство от данъчния субект, като определи размера им, както и да установи дали те не са премахнати, което не е било сторено в процесния ДРА. Съдът е приел, че за жалбоподателя не е възникнало право на приспадане на...