Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Л. И., в качеството й на процесуален представител на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С., срещу решение от 14.12.2007 г. по адм. дело № 1352 по описа за 2004 г. на Софийския градски съд, с което е прогласена нищожността на ДРА № 339 от 4.08.2003 г. на данъчен орган при ТДД-гр. С., потвърден с решение № 110 от 22.01.2004 г. на РДД-гр. С..

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от Административнопроцесуалния кодекс.

Ответната страна по касационната жалба - "Авенди" ООД, чрез процесуалния си представител адв.В. Д. оспорва същата като неоснователна и чрез възражение по реда на чл.163, ал.2, във връзка с чл.228 от АПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебния контрол в производството пред Софийския градски съд е бил

ДРА № 339 от 4.08.2003 г. на данъчен орган при ТДД-гр. С., потвърден с решение № 110 от 22.01.2004 г. на РДД-гр. С.. Същият е издаден в резултат на осъществена данъчна ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС отм. за ревизиран период 1.05.2002 г.-28.02.2003 г., в резултат на което на същото му е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Галиана" ЕООД и от "В. Т." ЕООД, на основание чл.65, ал.4, т.1 и т.2 от ЗДДС отм. .

В мотивите на обжалваното решение съдът е обсъдил актовете за възлагане на данъчната ревизия, като е констатирал, че актът с който тя е възложена, а именно № 151 от 26.03.2003 г. е подписан със запетайка и не е ясно кое лице е възложило ревизията от името на териториалния данъчен дариктор. Такива доказателства няма в административната преписка, както и не са представени в съдебното производство. Впоследствие срокът на ревизията е бил увеличен с АВДР № 339 от 26.06.2003 г., издаден от Д. З., в качеството й на директор на ТДД-гр. С.. Съдът е приел, че след като първоначалният акт е издаден от некомпетентен орган, последващият акт, който има за цел само да измени първия по отношение на срока, не санира неговия порок. Започването на ревизия с акт, издаден от некомпетентен орган е съществен порок, понеже правомощия да възлагат данъчна ревизия съгласно чл.68, ал.1 от ДПК отм. имат само определени лица. Същият води до опорочаване на извършените процесуални действия в данъчното производство, както и до нищожност на крайния акт - данъчният ревизионен акт.

Настоящият съдебен състав намира, че при изложената от първоинстанционния съд фактическа страна на спора, с който е бил сезиран, направените от съда изводи са правилни и съответстват на нея. Действително данъчната ревизия е възложена с АВДР № 151 от 26.03.2003 г., издаден от името на директора на ТДД-гр. С. и е подписан със запетая. От приложените към касационната жалба заповеди № УЧР-201 от 12.04.2000 г. и № 145 от 25.03.2003 г. на Главния данъчен директор се установява, че поради отсъствие от работа на директора на ТДД - гр. С., което се дължи на ползването на законоустановения му годишен отпуск за времето от 25.03.2003 г. до 11.04.2003 г., оправомощен да издава АВДР в този период е бил заместник-директорът на ТДД -гр.С. Б. А. А., който е издал процесния акт за АВДР при условията на заместване от компетентен орган. Съгласно чл.129, ал.3 от ДПК отм. , съдът преценява законосъобразността и обосноваността на данъчния ревизионен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. В конкретния случай градският съд е изпълнил това си задължение, като е преценявал компетентността на лицето, подписало акта за възлагане на данъчната ревизия. Същевременно в изпълнение на чл.130, ал.3 от ДПК отм. той е задължен да се произнесе по съществото на спора, с който е сезиран, а именно да прецени законосъобразността на обжалвания акт, респ. да определи дали данъчното задължение е дължимо, съответно дали правилно е определено по основание и размер. Поради това законово задължение обжалваното решение следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане и преценяване на законосъобразността на обжалвания ДРА, с оглед изискванията на цитираните правни разпоредби.

При този изход от спора съдебни разноски не се дължат, понеже същият не е приключил с влязло в сила съдебно решение.

Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд първо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение от 14.12.2007 г. по адм. дело № 1352 по описа за 2004 г. на Софийския градски съд.

ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. З./п/ Е. М. З.Ш.