Образувано е по касационна жалба на И. Д. Т. от гр. В. против решение № 132 от 23.01.2012 г. по административно дело № 3848/2011 г. на Административен съд - Варна. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се иска отмяна на съдебното решение. В съдебно заседание касаторовият повереник поддържа жалбата на доверителката си и възвежда претенция за присъждане на деловодните разноски.
Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Варна, не ангажира становище по жалбата.
Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд в състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
С решение № 132 от 23.01.2012 г. по административно дело № 3848/2011 г. Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на И. Д. Т. против решение № 65/09.09.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е оставено в сила разпореждане № 5102031071/24.06.2011 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в Районно управление „Социално осигуряване” (РУСО) - Варна, постановено по протокол № 33/24.06.2011 г. С цитираното разпореждане на Табакова е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в редакцията след 01.01.2011 г. Като мотив за отказа административният орган е посочил, че Табакова няма изискуемия осигурителен стаж от 34 години за жените, като е приел, че част от закупения осигурителен стаж не следва да се натрупва към общия такъв, тъй като за периода 03.04.1972 г. до 03.04.1973 г. лицето има зачетен стаж на друго основание.
Подложеното на касация решение на Варненския административен съд, с което жалбата до него не е била уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК.
Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила (вкл. и на това по чл. 168, ал. 1 от АПК). При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията), решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за неоснователност на сезиралата го жалба.
Съществото на правния спор пред Варненския административен съд в случая се е свеждало до това, дали времето признато на И. Д. Т. на основание ПМС № 61/1967 г. може да се зачете за осигурителен стаж втори път, на основание чл. 9а, ал. 1 от КСО, което от своя страна да обоснове възникването на правото й на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО. Безспорно е установено по делото, че Табакова е упражнила правото си по чл. 9а, ал. 1 от КСО, като е заплатила осигурителните вноски за времето на обучението си във ВМЕИ „Ленин” гр. С. за периода 01.09.1968 г. до 11.08.1973 г. - общо 4 години 11 месеца и 11 дни. Този факт е обективиран в издаденото от ТП на НОИ - В. У.ие № 23/21.02.2011 г. Констатирано е, че през периода от 03.04.1972 г. до 03.04.1973 г. Табакова е ползвала платен отпуск поради бременност, раждане и отглеждане на дете, който съгласно ПМС № 61/28.12.1967 г. за насърчаване на раждаемостта, се зачита за осигурителен стаж и е признат от пенсионния орган. Спорен между страните е въпросът, дали този период може да се зачете за осигурителен стаж втори път на основание чл. 9а, ал. 1 от КСО.
След изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за делото, първоинстанционният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно която когато времето на обучение, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 от КСО включва периоди, зачетени за осигурителен стаж на друго основание, лицето може да поиска възстановяване на сумите от внесените осигурителни вноски за тези периоди по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс въз основа на разпореждане, издадено по чл. 98, ал. 1 от КСО. Неправилно в касационната си жалба касаторът тълкува тази норма в смисъл, че „се дава възможност на лицето, ако не желае да придобие повече от необходимия му за пенсия стаж, да поиска възстановяване на сумите от внесените осигурителни вноски за дублирания стаж”. Волята на законодателя е друга, а именно, когато в периода на времето на обучение, за който са внесени осигурителни вноски, има зачетен осигурителен стаж на друго основание, то тези вноски се явяват неоснователно внесени и подлежат на възстановяване. С тази норма се установява принципът, че един и същ период от време не може да бъде зачитан за осигурителен стаж на различни основания два или повече пъти.
Несъстоятелни се явяват доводите на касаторката, че оспореното разпореждане е издадено в нарушение на чл. 1, ал. 5 от НПОС, съгласно който при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи служителят от териториалното поделение на НОИ в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка. Обоснован е изводът на Административен съд - Варна, че между представените със заявлението документи, относими към установяването на натрупания осигурителен стаж, няма нередовни или липсващи такива. Както удостоверението за внесени осигурителни вноски за определен период на обучение, издадено от ТП на НОИ, така и удостоверението за раждане, са два редовни документа, доказващи осигурителен стаж. „Липсващ” ще бъде този документ, който служи за доказване на претендирания от заявителя осигурителен стаж, но липсва измежду документите, подадени със заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Нередовността или липсата на даден документ са неизправностите, за които осигурителният орган е длъжен да уведоми лицето. Недостигът на осигурителен стаж, както претендира касаторът, не е неизправност по смисъла на чл. 1, ал. 5 от НПОС, а единствено предпоставка за отказ за отпускане на дадената пенсия.
Настоящият състав подкрепя обоснованите изводи на първоинстанционния съд, че позоваването от страна на Табакова на чл. 9а, ал. 2 от КСО е неоснователно с оглед на това, че цитираната разпоредба урежда различна възможност за натрупване на недостигащ осигурителен стаж от нормата на чл. 9а, ал. 1 от КСО, на основа на която касаторката е внесла осигурителни вноски. При внасянето на осигурителни вноски за определен период от време на обучение, зачитането на този осигурителен стаж става само за този период, а не може да бъде прехвърлян за други периоди, различни от този на обучението.
Касаторовите възражения срещу определение № 128 от 10.01.2012 г. по административно дело № 3848/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е разделена жалбата на И. Д. Т. срещу решение № 65 от 09.09.2011 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, от жалбата й срещу решение № 5/11.02.2011 г. на директора на ТП на НОИ – Добрич, и последната е изпратена по подсъдност на Административен съд – Добрич, са неоснователни. Съгласно чл. 133 от АПК, делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспореният административен акт. С оглед на това и поради наличието на процесуална пречка за съвместно разглеждане на жалбите, на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК съдебното производство правилно е било разделено, а жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ - Добрич е изпратена на местно компетентният съд. В тази връзка доводите на касаторката, касаещи решението на директора на ТП на НОИ – Добрич и решението по административно дело № 26/2012 г. на Добричкия административен съд (което не е обект на касационно оспорване по настоящото дело), са ирелевантни за изхода на спора, доколкото излизат извън неговите предметни предели.
От изложеното явства, че тезата, която се силаеха да докажат касаторката и нейният повереник, за неправилност на първоинстанционното решение, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
Установената неоснователност на главното искане в касационната жалба, формулирано в касационната жалба, на свой ред изключва уважаването и на акцесорната му касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 132 от 23.01.2012 г., постановено по административно дело № 3848/2011 г. по описа на Административен съд– Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Т. Т./п/ Н. Г.
Н.Г.