Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК отм. във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК.

Образувано е по касационна жалба на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. С. срещу решение от 07.01.2008 г., постановено по адм. дело № 01650/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „з” състав в частта, в която е отменен ДРА № 1320/01.11.2005 г., издаден от ръководител екип при ТДД – гр. С., потвърден с решение № 3551/ 30.12.2005 г. на директора на РДД – гр. С. за определения ДДС за сумата над 9 442,28 лв. и съответната лихва за данъчен период месец май 2005 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че между ревизираното лице и „А. О.” ЕООД е налице договор за влог и че има изпълнение по този договор. Развити са доводи, че представените договори са частни писмени документи и не се ползват с материална доказателствена сила. В тази връзка относно твърдението на касатора за неизпълнение на договора в жалбата е цитирана практика на ВАС, І отделение. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон от касатора се свързва с разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 1 и 2 ЗДДС отм. , като подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, в която е налице искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 348 лв. за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба ЕТ „Манчини-И. М.” – с. И., Софийска област, редовно призован не се е явил и не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява...