О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 695

ГР. София, 02.11.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.10.2016 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Иванова т. д. №50246/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Л.” А., [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд София/АС/ по т. д. №982/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] частичен иск по чл.92 ЗЗД за неустойка, дължима на осн. чл.9 от договор за наем между страните от 25.07.07 г. и акцесорен договор за услуги от същата дата, за сумата от 107 482 лв., при общ размер на вземането от 322 447 лв., формиран от сумите, посочени в диспозитива на първоинстанционното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че материалноправния въпрос: Представлява ли неустоечна клауза по см. на чл.92 от ЗЗД уговорката за плащане на наемна цена след прекратяване на договора? - е от значение за спора и не е разработен в съдебната практика, поради което е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Правният въпрос: Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл.20 ЗЗД, за да достигне до действителната воля на страните, ако в конкретния договор има противоречие в отделните уговорки? - според касатора е разрешен от въззивния съд в противоречие с...