О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 796

С., 02.11.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева

т. дело № 343/ 2016 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗАД [фирма] - [населено място] срещу Решение №2420 от 16.12.2014 г. по гр. д. №3146/2014 г. на АС-София в частта, с която е потвърдено Решение от 05.03.2014 по гр. д. № 16 957/2012 г. на СГС, с която искът на Р. Р. С. - от [населено място] по чл. 229 КЗ отм., вр. чл. 25 ал. 1 ЗЧСИ, срещу [фирма] - [населено място] за застрахователно обезщетение за имуществени вреди е уважен: за 206 940 лв. - застрахователно обезщетение по застраховка ”Професионална отговорност на ЧСИ”, със законната лихва от 17.12.2012 г. и за 97 354.64 лв. - платена на увреденото лице законна лихва за периода 27.06.2008 г. - 23.07.2012 г., с оплакване за неправилност и необоснованост.

В Изложение към касационна жалба жалбоподателят поддържа, че съдът е приел, че застрахователното обезщетение обхваща и облагата, която застрахованият е получил в резултат на деликта; съдът е присъдил на ЧСИ като част от застрахователното обезщетение сумата на събраните такси, която ЧСИ е бил осъден да възстанови на увреденото лице, затова поради липса на съдебна практика и изрично законово разрешение, поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за обхвата на застрахователното обезщетение по чл. 229 КЗ и допустимо ли е то да включва: а) пропуснатата полза, каквато представлява неполученото от ЧСИ възнаграждение...