Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Д. ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ХР. Р. при секретар С. М. и с участието

на прокурора Цветанка Бориловаизслуша докладваното от председателяМ. Д. по адм. дело № 4346/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от И. Т., чрез адв. С. Р., и от Висшия съдебен съвет (ВСС), чрез юрк. Д. Г., срещу решение № 558/03.02.2021 г., постановено по адм. дело № 4089/2020 г. на Административен съд – София-град, с което Висшият съдебен съвет е осъден да заплати на И. Т. сума в размер на 30 588,37 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди за неполучени трудови възнаграждения от незаконно недопускане до изпълнение на функциите на длъжността районен прокурор в Районна прокуратура – Свиленград за периодите 03.10.2003 г.-11.11.2003 г. и 15.05.2004 г.-10.05.2006 г., сума в размер на 4 784,89 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 06.06.2013 г. до 18.12.2014 г., в едно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2014 г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в цялото съдебно производство – по процесното дело на АССГ в размер на 1 518,54 лв., по адм. дело № 4184/2018 г. на АССГ сумата от 1 518,54 лв. и по адм. дело № 2416/2019 г. по описа на ВАС сумата от 1 518,54 лв. В останалата част искът на И. Т. е отхвърлен като недоказан и неоснователен.

Касаторът И. Т., чрез процесуалния си представител, обжалва решението в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен, с твърдения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. АПК. Изтъква, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички събрани доказателства. Намира, че съдът не бил длъжен да приеме заключението на вещото лице, а е следвало да го обсъди и е другите доказателства по делото. Оспорва и заключението на съда за основателност на иска за мораторна лихва само за периода от 06.06.2013 г. до 18.12.2014 г. Иска, отмяна на решението в обжалваната част и решаване на делото по същество. Претендира разноски.

К. В. съдебен съвет обжалва решението в осъдителната му част. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва се, че ВСС не е пасивно процесуално легитимиран ответник по иска. Излагат се подробни мотиви, че искът е погасен по давност, като също така се посочва, че воденото от Тенчев производство относно установяването на трудовия му стаж е ирелевантно към процесното и не следва да е с преюдициално значение, още повече че няма отношение с иска по чл. 1 ЗОДОВ. Моли, решението в обжалваната му част да бъде отменено и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Като ответници по касационните жалби всяка от страните оспорва съответно жалбата на противната страна.

Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 АПК, представител на Върховна административна прокуратура излага подробно становище за неоснователност на жалбите. Посочва, че доводите и в двете касационни жалби са били наведени и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил в оспореното решение. Правилно е прието, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ВСС, като административен орган на основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи, за периода от 03.10.2003г. до 11.11.2003 г. и от 15.05.2004 г. до 10.05.2006 г., изразяващи се в неполучени трудови възнаграждения, лихва за забава за периода от 06.06.2013г. до 18.12.2014г. и законната лихва върху присъдените суми, вследствие на отмяната на решения на ВСС, с които е отказано възстановяване в длъжност на И. Т..

Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно в съответните части, поради което са допустими.

Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.

Административен съд София-град е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, подадени от И. Т. срещу Висшия съдебен съвет, за присъждане на обезщетение за причинени вреди: – за заплащане на сумата от 30 842,32 лева, представляваща обезщетение за незаконно недопускане на ищеца да изпълнява длъжността районен прокурор в Районна прокуратура-Свиленград за времето от 03.10.2003 г. до 11.11.2003 г. и от 15.05.2004 г. до 10.05.2006 г.; – за заплащане на сумата от 35 228,12 лева, представляваща законната лихва върху главницата за периода 01.11.2003 г. - 18.12.2014 г.; – законна лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2014 г.

От фактическа страна съдът е установил, че до 03.07.2001 г. И. Т. е заемал длъжността районен прокурор в Районна прокуратура Свиленград, след което от 05.07.2001 г. изпълнявал длъжността инспектор в Инспектората на Министерството на правосъдието. След освобождаването му от тази длъжност, на 16.07.2003 г. подал молба до Висшия съдебен съвет, с която поискал да бъде възстановен на длъжността районен прокурор в Районна прокуратура Свиленград, но с решение № 31 от 17.09.2003 г. ВСС отложил разглеждането на молбата до приключването на образуваните срещу И. Т. наказателни производства. Посоченото решение е оспорено пред ВАС, който го отменил и изпратил преписката на административния орган за разглеждане на молбата за възстановяване. След това Тенчев отново подал молба до ВСС за възстановяването му на длъжност прокурор, но и тази молба е била неколкокрано отлагана на заседания на ВСС, като в заключение органът издал решение № 38 от 01.12.2004 г., с което отказал да възстанови И. Т. на длъжността „районен прокурор” в Районна прокуратура-Свиленград. Решението на ВСС е отменено по жалба на Тенчев от ВАС, който върнал преписката на органа за ново произнасяне, но с решение от 09.11.2005 г. по протокол № ВСС отново отложил разглеждането на молбата за възстановяване, подадена от И. Т., на основание чл. 35в, ал. 4 от ЗСВ (отм.). отново по жалба на Тенчев ВАС отменил решението на ВСС и изпратил преписката на административния орган за ново разглеждане, в следствие на което с решение по протокол № 23 от 10.05.2006 г. Висшият съдебен съвет възстановил И. Т. на длъжността „прокурор” в Районна прокуратура-Свиленград, считано от датата на встъпване в длъжност, което се случило на 10.05.2006 г. въз основа на акт за възстановяване.

С решение № 82/06.06.2013 г. по гр. дело № 970/2012 г. на Върховния касационен съд, по предявен от И. Т. установителен иск, времето от 03.10.2003 г. до 11.11.2003 г. и от 13.05.2004 до 10.05.2006 г. било признато за трудов стаж.

За изясняване на обстоятелствата по делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, в заключението на която е посочено, че неизплатеното на ищеца трудово възнаграждение за периода от 03.10.2003 г. до 11.11.2003 г., изчислена от 1-во число на всеки месец до 18.12.2014 г. е 34 403,19 лева. Вещото лице е изчислило и размера на претендираната лихва върху всяка една от главниците за съответните периоди – за периода от 03.10.2003 г. до 11.11.2003 г., лихвата, изчислена от 1-во число на всеки месец до 18.12.2014 г. е 1863,46 лв.; – лихвата за забава върху главниците за трудовите възнаграждение за периода от 15.05.2004 г. до 31.12.2004 г., считано от 01.06.2004 г. до 18.12.2014 г., е 11 074,47 лв.; – лихвата за забава върху главницата за трудови възнаграждения за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г., считано от 01.02.2005 г. до 18.12.2014 г. е в размер на 16 091,60 лв.; – лихвата за забава върху главницата за трудови възнаграждения за периода от 01.01.2006 г. до 10.05.2006 г., считано от 01.02.2006 г. до 18.12.2014 г. е в размер на 5 373,66 лв. Вещото лице е направило подробни изчисления за размера на лихвата за всеки един от месеците, попадащи в исковия период.

Така мотивиран и при съобразяване на доказателствата в тяхната съвкупност, решаващият състав е приел, че вредите, които се претендират са в резултат от незаконосъобразно бездействие от страна на ВСС, доказателство за което са съдебните решения на ВАС, с които са отменяни решения на ВСС, с които ищецът не е възстановяван на заеманата от него длъжност прокурор. Поради това за установено е прието, че за исковия период от 03.10.2003 г. до 11.11.2003 г. и от 15.05.2004 г. до 10.05.2006 г. ищецът не е заемал длъжността прокурор в районна прокуратура Свиленград поради незаконосъобразния отказ за това от страна на ВСС.

По отношение на вредата съдът посочил, че в процесния случай се касае за пропуснати ползи от страна на Тенчев, представляващи нереализирани трудови възнаграждения, поради незаемането на длъжността прокурор в следствие на незаконосъобразния отказ от страна на ВСС за това. Посочено е, че с влязло в сила решение двата искови периода са признати за трудов стаж на И. Т., което означава, че в същия период той е имал право да получава трудово възнаграждение, но такова не е получавал именно поради незаконосъобразното недопускане до работа в следствие на няколкото незаконосъобразни отказа от страна на ВСС.

За да определи размера на претендираната имуществена вреда, съдът се позовал на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, съгласно която за исковия период от 03.10.2003 г. до 11.11.2003 г. и от 15.05.2004 г.-10.05.2006 г. общият размер на дължимото се на ищеца обезщетение е 30 588,37 лв., върху която и сума следва да се присъди лихва, считано от датата на влизане в сила на решение № 82/06.06.2013 г., постановено по гр. дело № 970/2012 г. по описа на ВКС, с което е признат трудовия стаж на Тенчев през исковия период и което е моментът, от който е станало изискуемо вземането. Следователно, лихва се дължи върху всяко едно от възнагражденията за периода от 06.06.2013 г. до 18.12.2014 г., като съдът е направил собствено преизчисление и е посочил, че претенцията за лихва е основателна за сумата от 4 784,89 лв.

В останалата част, а именно за претендираната главница над установената от съда сума от 30 588,37 лв. до размер от 30 842,32 лв., както и за разликата от установения от съда размер на лихвата от 4 784,89 лв. до пълния претендиран от Тенчев размер на лихвата от 35 228,12 лв. за периода от 01.11.2003 г. до 06.06.2013 г., исковата молба е отхвърлена.

По отношение на пасивната легитимация на ВСС съдът се позовал на влязлото в сила решение № 39/17.04.2018 г., постановено по гр. дело № 1720/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, а по отношение на възраженията, че исковете са погасени по давност, административният съд посочил, че вземането е станало изискуемо от влизането в сила на решение № 82/06.06.2013 г. по гр. дело №970/2012 г. на Върховния касационен съд, с което по отношение на И. Т. е прието за установено, че времето от 03.10.2003 г. до 11.11.2003 г. и от 15.05.2004 г. до 10.05.2006 г. представлява трудов стаж за ищеца, въпреки че през този период не е работил на длъжността прокурор в Районна прокуратура Свиленград.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Основателността на исковете по чл. 1 ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск.

В процесния случай, по категоричен начин е установено, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ВСС за причинени на И. Т. имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за периода от 03.10.2003 г. до 11.11.2003 г. и от 15.05.2004 г. до 10.05.2006 г. от неполучени трудови възнаграждения, лихва за забава за периода от 06.06.2013 г. до 18.12.2014 г., както и законната лихва върху присъдените суми, като всичко това е вследствие на отмяната на няколко решения на ВСС, с които е отказано Тенчев да бъде възстановен на длъжността прокурор в Районна прокуратура - Свиленград.

В оспореното решение подробно са описани решенията на ВСС, както и съдебните решения, с които са отменяни административните актове – с решение № 2758/25.03.2004 г. , постановено по адм. дело № 8632/2003 г. по описа на ВАС, оставено в сила с решение № 6848/16.07.2004 г., постановено по адм. дело № 4547/2004 г. по описа на ВАС, е отменено решение по протокол № 31/17.09.2003 г. на ВСС; с решение № 4886/30.05.2005 г., постановено по адм. дело № 11092/2004 г. по описа на ВАС, е отменено решение по протокол № 38 от 1.12.2004 г. на ВСС; с решение № 4282/20.04.2006 г., постановено по адм. дело № 11375/2005 г. по описа на ВАС, е отменено решение по протокол № 33/09.11.2005 г. на ВСС. Едва с решение по протокол № 23/10.05.2006 г. на ВСС И. Т. е бил възстановен на длъжност прокурор в РП Свиленград.

Въпреки, че по делото безспорно е доказано наличието на незаконосъобразен акт, то наличието на вреда по отношение на ищеца не следва да се презюмира, а също следва да е установена, още повече, че характера на претендираната вредата под формата на пропусната полза изисква същата да е действително установена и да е доказано безспорното ѝ настъпване, а не само хипотетично да се предполага. В процесния случай по отношение на И. Т. безспорно е доказана възможността за сигурно увеличаване на имуществото му, което обаче не се е случило именно в следствие на отменените като незаконосъобразни три решения на ВСС, с които е отказано възстановяване на длъжност на ищеца. Именно поради невъзстановяването на Тенчев на заеманата от него длъжност, той е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, тъй като в продължение на около три години не е получавал трудови възнаграждения. Правилно административният съд се е позовал на решение № 82/06.06.2013 г. по гр. дело № 970/2012 г. на Върховния касационен съд, по което по предявен от И. Т. установителен иск, времето от 03.10.2003 г. до 11.11.2003 г. и от 13.05.2004 до 10.05.2006 г., му е признато за трудов стаж, независимо че през този период той не е работил на длъжността прокурор в РП Свиленград. Именно и това е моментът, в който ответникът е изпаднал в забава и вземането е станало изискуемо – след като тези периоди са признати за трудов стаж, то за тях се дължи и съответното трудово възнаграждение, което И. Т. не е получавал поради недопускането му до работа въз основа на решенията на ВСС.

Съответно, законосъобразни и обосновани са и доводите на първоинстанционния съд за началния момент на погасителната давност, който започва да тече именно от датата на влизане в сила на решението на ВКС. Едва след признаването на трудовия стаж за лицето възниква възможността да претендира и дължимо възнаграждение за времето, признато му за трудов стаж. Това са имуществени вреди, които следва да са ясно и конкретно определени. Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на касационния жалбоподател ВСС, че индиция за знанието на ищеца както на предпоставките за ангажиране на отговорността на ВСС, така и на сроковете за предявяване на исковата му претенция, е решението на АССГ, потвърдено с решение от 03.02.2009 г., постановено по адм. дело № 4210/2008 г. по описа на ВАС, с което ВСС е осъден да заплати на И. Т. сумата от 8500 лева за причинени му неимуществени вреди от отменените административни актове на ВСС. Доказването на имуществените и неимуществените вреди, причинени от един и същи административен акт, съществено се различава, защото понесената вреда засяга различна сфера от живота на лицето – след доказване на неимуществените вреди, съдът прилага разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и принципа за съразмерност, като размерът на обезщетението следва да се определи според характера на болките и страданията, психическите неудобства и отрицателните емоции на лицето, а при имуществените вреди следва да са представени конкретни данни, доказващи конкретна цифрова стойност, с която е намалено имуществото на ищеца.

В процесния случай доказването на понесените имуществени загуби, изразяващи се в неизплащане на съответните трудови възнаграждения, може да се докажат само след като бъде признато по безспорен начин, че за конкретния исков период лицето би заемало дадената длъжност, ако не са били незаконосъобразните актове на ВСС. Това доказателство в случая е именно решение № 82/06.06.2013 г. по гр. дело № 970/2012 г. на Върховния касационен съд, с което времето от 03.10.2003 г. до 11.11.2003 г. и от 13.05.2004 до 10.05.2006 г. е признато за трудов стаж по отношение на И. Т.. Въз основа на всичко изложено следва и обоснованият извод, че именно влизане в сила на решението на ВКС е и началния момент, в който ВСС изпада в забава по отношение на исковата претенция на Тенчев за обезвреда на настъпили имуществени вреди.

По отношение на пасивната процесуална легитимация в лицето на ВСС, правилно административният съд се е позовал на влязлото в сила решение на ВКС № 39/17.04.2018 г., постановено по гр. дело № 1720/2017 г. по описа на ВКС, с което съдът е обезсилил решение № 8545/24.11.2016 г. по гр. дело № 11558/2016 г. на СГС и решение от 04.01.2016 г. по гр. дело № 71232/2014 г. на СРС и е изпратил исковата молба ведно с делото на настоящия съд по подсъдност. Както правилно е посочено – това съдебно решение е задължително за административния съд, с него Върховният касационен съд е определил страните, предмета на делото и подсъдността на правния спор.

С оглед изложеното е налице причинно-следствена връзка между незаконосъобразните актове на ВСС и настъпилия вредоносен резултат, както правилно е съобразил АССГ, поради и което, позовавайки се на подробната съдебно-счетоводна експертиза, обосновано е уважил частично предявения иск за имуществени вреди в размер на 30 588,37 лв., като в останалата част до пълния размер на претендираната вреда от 30 842,32 лв. правилно искът е отхвърлен.

В съответствие с доказателствата по делото съдът е уважил частично исковата претенция за присъждане на лихви. Установената главница е в размер на 30 588,37 лв., но лихва се дължи от момента, в който искането е станало изискуемо – т. е. от момента на постановяване на решение № 82/06.06.2013 г., постановено по гр. дело № 970/2012 г. по описа на ВКС. Правилно съдът е посочил, че няма как лихвата за забава да е дължима от по-ранен период, преди вземането за главница да е станало изискуемо, поради което периодът, за който се дължи лихва е от 06.06.2013 г. до 18.12.2014 г. и същата възлиза в размер на 4 784,89 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 35 228,12 лв. за периода от 01.11.2003 г. до 06.06.2013 г. правилно искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Въз основа на изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора, на касационните жалбоподатели И. Т. и ВСС разноски не се дължат, поради и което исканията им следва да се оставят без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 558/03.02.2021 г., постановено по адм. дело № 4089/2020 г. на Административен съд – София-град.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Т. за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на Висшия съдебен съвет.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Марио Димитров

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Г. Х. п/ Албена Радославова