О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 682

ГР. София, 31.10.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.10.16 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Иванова т. д. №50367/16 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. Б. срещу въззивното решение на Апелативен съд Велико Т. /АС/ по т. д. №185/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу Х. Х. по чл.422 ГПК, за установяване на вземане от 15 000 евро по запис на заповед, издаден на 20.06.10 г. от ответника в полза на М. Т., която прехвърлила вземането с джиро от 31.01.14 г. на ищеца Б..

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Сочи, че в противоречие с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК са решени от АС следните обуславящи изхода на спора въпроси: 1.Следва ли в мотивите на съдебното решение да се съдържа изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и направените признания, както и излагане на точни и ясни мотиви защо съдът счита за доказани или не определени факти, а определени възражения – за неоснователни? 2. Следва ли съдът да укаже в доклада по делото на ищеца по иск по чл.422, вр. с чл.417, т.9 ГПК, че е негова доказателствената тежест за факти извън ценната книга, както и да му укаже, че не сочи доказателства и да му даде възможност да предприеме съответните процесуални...