Р Е Ш Е Н И Е

№ 226

гр. София, 31.10.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

и при участието на секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 4922 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на В. Б. М. от [населено място] бряг, чрез процесуалния й представител адв. А. Г., против въззивното решение № 99 от 17 април 2015 г., постановено по в. гр. д. № 4 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2015 г., с което е потвърдено решение № 558 от 19 ноември 2014 г., постановено по гр. д. № 591 по описа на окръжния съд в гр. Плевен за 2014 г. за поставянето на М. под ограничено запрещение на основание чл. 5, ал. 2 ЗЛС.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1332 от 23 ноември 2015 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по обусловилия изхода на спора въпрос за прилагането на правилата на чл. 12 от Конвенцията за правата на хората с увреждания при липсата на конкретни мерки за прилагането им във вътрешното законодателство. По въпроса въззивният съд приема, че защита на увреденото лице ще се даде, когато неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не водят до неоправдано посегателство върху основни конституционни права на лицето, а следва да се цели недопускането на такива правни действия, които могат да накърнят интересите на поставения под запрещение, или на трети лица,...