ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445

София, 30.03.2015г.

Върховният касационен съд на Република България

, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия

Б.Стоилова

гр. дело № 6655 по описа за 2014г. и приема следното:

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Л.П. като процесуален представител на Л. В. Н. от С. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 07.V.2014г. по в. гр. д. № 4661/2013г.

Ответникът по касационната жалба НЗОК в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Т.А. е релевирал пространни съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:

С решението си от 07.V.2014г. САС по въззивна жалба само на ищеца е потвърдил решението на СГС от 05.ІХ.2013г. по гр. д. № 3628/2011г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. В.Н. срещу НЗОК иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД за разликата над 1151.07 евро до пълния предявен размер 24874.33 евро, представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване в следствие на отказа за възстановяване на разноски за проведено лечение в Университет Х., Медицински факултет в [населено място], Германия, през периода 06.VІІ.2010г. – 25.VІІ.2010г.

За да постанови решението, въззивният съд, основавайки се на разпоредбите на ЗЗО – чл.36 ал.1, чл.32 ал.2, чл.78 т.3 и чл.79 /в редакцийте им към момента на възникване на спорното правоотношение/, както и на...