О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 223

гр.София, 30.03.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч. гр. д.№ 1565/ 2015 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.

Образувано по частна жалба на [фирма] срещу определение на Пловдивски окръжен съд № 51 от 06.01.2015 г. по ч. гр. д.№ 1727/ 2014 г. в частта му, в която е спряно изпълнението по изп. д.№ 1156/2012 г. по описа на ЧСИ Д. Н. с район на действие ОС – Б..

Със същото определение е прието подаденото от М. А. Г. възражение против заповед за изпълнение № 6434/ 18.09.2009 г., издадена по ч. гр. д.№ 8685/ 2012 г. на Пловдивски районен съд и е отхвърлено искането на М. А. Г. за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение по посочената заповед, като в тази част определението не е предмет на касационен контрол.

Жалбоподателят поддържа, че в частта, касаеща спиране на изпълнението, определението на окръжния съд е частично недопустимо поради произнасяне в повече от искането, отправено от М. А. Г.. Освен срещу нея, заповедта за изпълнение е издадена и принудителното изпълнение е допуснато и спрямо длъжника Д. Б. Б.. Последният не е оспорвал предварителното изпълнение, поради което в частта, спираща изпълнителното производство спрямо този длъжник, актът на въззивния съд е постановен при липса на надлежно сезиране. В останалата част жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като е мотивирано със съображения за възможни неблагоприятни последици за длъжника, докато законът допуска спирането само при условие на представяне на убедителни писмени доказателства...