Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). Образувано е по касационна жалба от заместник -изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"-РА против решение № 205 от 16.02.2012 г., постановено по адм. дело № 1273/2011 г. по описа на Административен съд – Бургас. К. твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и при необоснованост-отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено изцяло. Ответникът, М. Д. М. от гр. Б., ж. к.”Меден рудник”, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.. Г., която оспорва жалбата, а по същество твърди правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира присъждането на съдебни разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като предявена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред ВАС,от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23082 от 12.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на М. М. е установена недължимо платена сума в размер на 28087.74 лв за кампания 2009 г. по подадено от него общо заявление за единно плащане на площ с УИН 02/170709/38654, тъй като сумата е била платена за недопустими за подпомагане площи.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е незаконосъобразен като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се на първо място в непосочване на фактически и правни основания за издаването му по см. на чл.59,ал.2,т.4 от АПК –т. е.липса на мотиви. Съдът е развил доводи и за други, допуснати при постановяване на акта, съществени процесуални нарушения - непровеждане на допълнителна административна процедура по чл.24, §2 от Регламент (ЕО) №796/2004г., явяваща се задължителна при констатирани нередности, установени с кръстосаните проверки; неуведомяване на земеделския производител за отпочналото административно производство по издаване на АУПДВ,с което същият е лишен от правото да участва в него, да присъства на проверките, да прави възражения и представя доказателства; неупражняване на служебното начало в административния процес и несъбиране служебно на всички относими доказателства преди постановяване на акта и др.Отделно от това, съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е постановен в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби – основание за незаконосъобразност по чл.146,т.4 от АПК.Според съда липсва установено недобросъвестно поведение от страна на М. М. при деклариране на площите за подпомагане, поради което приложима е била разпоредбата на чл.73, §4, ал.1 от Регламент (ЕО) №796/2004г. Съгласно същата земеделският производител не дължи възстановяване на недължимо платената сума, тъй като плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и грешката не е могло да бъде установена по разумен път от производителя.

Така постановеното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Правилен е решаващият извод на съда за липса на мотиви на обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на чл.59 от АПК индивидуалният административен акт /какъвто безспорно е АУПДВ/ следва да съдържа като задължителен реквизит фактическите и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Обосновано съдът е приел, че такова фактическо описание на основанието за издаване на акта липсва. Административният орган се е позовал единствено на „новополучена официална информация в ИСАК, с която РА е длъжна да се съобрази”.., съгласно която …”е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 28087.74 лв се явява недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи”. Никъде в акта не са индивидуализирани площите, които органът счита недопустими за подпомагане и техният размер; причините, поради които същите се явяват недопустими за подпомагане и въз основа на какви проверки; методиката, по която е определена подлежащата на възстановяване сума; причините, въз основа на които същата се явява недължимо платена и др.Фактическите основания за издаване на акта не се съдържат и в други документи от административната преписка по издаването му съгласно изискванията на ТР №16/1975г. на ОСГК на ВС,поради което правилно съдът е приел, че липсата на изложени в акта мотиви не може да бъде санирана чрез събиране на доказателства и установяване на фактическите основания за постановяването му за първи път в съдебната фаза на производството.

Наред с горното, правилно съдът е приел, че при постановяване на обжалвания АУПДВ са допуснати и други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, явяващи се основание за отмяната му. Нарушени са императивните изисквания на чл.26,28,34,35 и 36 от АПК - административният орган не е уведомил земеделския производител за отпочване на производството по издаване на акта, не му е осигурил достъп до новопостъпилата информация от ИСАК, на база на която е преценил наличието на недължимо платени суми, лишил го е от възможност да участва в административното производство, да прави възражения и ангажира доказателства в своя защита, не е събрал служебно необходимите доказателства преди постановяване на административния акт.

Настоящият състав на ВАС, ІІІ-то отделение споделя изцяло и застъпените от първоинстанционния съд доводи за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ поради противоречието му с материалния закон.Видно от вярно възприетата фактическа обстановка по делото, както и от съдържанието на самия АУПДВ, М. М. е получил разрешената му субсидия, след като по заявлението му за подпомагане е извършена административна проверка, при която е установено, че част от заявените площи са допустими за подпомагане. Едва при следваща проверка от РА, предизвикана от постъпила от МЗХ нова информация, е констатирано, че част от оторизираната субсидия се явява недължимо платена и е издаден обжалваният АУПДВ. На база горните факти правилно съдът е приел, че не е установено недобросъвестно поведение от страна на земеделския производител, което, чрез деклариране на неверни данни, да е въвело в заблуждение административния орган при определяне на дължимата субсидия. Доколкото жалбоподателят не е бил уведомен въобще за провеждането на тази поредна проверка, не е участвал в нея и резултатите от същата не са му съобщавани преди постановяване на АУПДВ, същият не е можел по никакъв начин да установи наличието на недопустими за подпомагане площи, за които да дължи връщане на суми.След като М. М. не е действал недобросъвестно и с поведението си не е заблудил компетентния орган при изплащане на оторизираните суми, то изплатените парични суми не могат да се квалифицират като недължимо платени и да се събират принудително. Предвид датата на постановяване на обжалвания акт -12.04.2011г., в сила е изключението, предвидено в чл.80, §3, ал.1 от Регламент(ЕО) № 1122/2009г. / приповтарящо изцяло разпоредбата на чл.73,§4,ал.1 от Регламент (ЕО) №796/2004/, съгласно което задължението за възстановяване на суми не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. Обстоятелството, че административният орган и първостепенният съд в мотивите на съдебното решение са се позовали на отменения Регламент № (ЕО)796/2004 г. не е порок на акта или на съдебното решение, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО)1122/2009 г. , макар и отменен, считано от 01.01.2010г., Регламент/ЕО/ №796/2004 продължава да се прилага по отношение на заявления за помощи относно пазарните години или премийни периоди с начало преди тази дата.

Нещо повече - според разпоредбата на чл.73,§4, ал.2 от Регламент/ЕО/ №796/2004 /приповторена дословно в чл. 80, §3, ал.2 от Регламент (ЕО) №1122/ 2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г./, дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляване на плащането, ал.1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането, следващо подаването на заявлението е извършено на 16.12.2009 г. /л.18 от делото/ , а административният акт е издаден на 12.04.2011 г.- т. е. повече от една година след плащането, което преклудира възможността за принудително възстановяване на сумата.

Предвид гореизложеното решението на АС-Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора и предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на М. М. и липсата на възражение от страна на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, настоящата касационна инстанция приема, че Държавен фонд „Земеделие”-София -Разплащателна агенция следва да бъде осъден да заплати на М. Д. М. от гр. Б., ж. к.”Меден рудник”,бл.91, вх.”Б”, ет.6, ап.40 направените пред настоящата инстанция съдебни разноски в размер на 2800 / две хиляди и осемстотин/ лв, представляващи уговорено и реално заплатено възнаграждение за един адвокат. Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение, на основание чл.221, ал. 2 от АПК РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 205 от 16.02.2012 г., постановено по адм. дело № 1273/2011 г. по описа на Административен съд – Бургас. ОСЪЖДА

Държавен фонд „Земеделие”-София -Разплащателна агенция да заплати на М. Д. М. от гр. Б., ж. к.”Меден рудник”,бл.91, вх.”Б”, ет.6, ап.40 направените пред настоящата инстанция съдебни разноски в размер на 2800 / две хиляди и осемстотин/ лв, представляващи уговорено и реално заплатено възнаграждение за един адвокат. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ж. П./п/ А. Р. А.Р.