Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Х. В. от гр.С. З. против Решение №217/04.02.2008 г., постановено по адм. дело №298/2007 г. по описа на Административен съд гр.С. З., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед №366/24.07.2007 г. на Началника на РПУ С. З., с която му е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена.

Ответникът по касационната жалба – Началника на РПУ С. З., редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховна адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С решението по цитираното дело Административен съд гр.С. З. е отхвърлил жалбата на В. Х. В. от гр.С. З. срещу Заповед №366/24.07.2007 г. на Началника на РПУ С. З., с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ) му е отказано издаването на разрешения за носене и съхраняване на късо огнестрелно оръжие и е разпоредено изземването на пистолет „Макаров”, кал 9х18, №ВА 391235.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че при всяко искане за издаване на разрешение по ЗКВВООБ – първоначално или последващо, в тежест на лицето подало искането е да докаже необходимостта от използване на огнестрелно оръжие. Изложени са мотиви, че в случая необходимостта от използване на огнестрелно оръжие не е доказана. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци при недоказана или отпаднала необходимост.

В нормата на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ също е предвидено, че в искането за издаване на разрешение трябва да се обоснове необходимостта от издаването му.

Анализът на тези разпоредби налага извода, че в тежест на лицето, подало искането за издаване на разрешение, е да докаже необходимостта от притежаването на огнестрелно решение.

За да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална и постоянна. Достатъчно е опасността да съществува потенциално, с оглед на степента на застрашеност на охраняваните обекти и обществени отношения.

Видно от представените пред двете инстанции доказателства, Вълчев не е мотивирал нуждата си от притежание на огнестрелно оръжие. Нещо повече, в самата касационна жалба твърди, че никъде не е посочвал, че оръжието му е необходимо.

Наведените в жалбата доводи, че са налице същите условия, каквито са били при издаване на първото разрешение за придобиване на оръжие не установяват наличие на необходимост от носене и съхраняване на късо огнестрелно оръжие.

С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр.С. З. съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение №217/04.02.2008г., постановено по адм. дело №298/2007г. по описа на Административен съд гр.С. З.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ю. К./п/ И. Р. И.Р.