Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение, без посочване на номер и дата, постановено по адм. д. № 4100/06год. Софийски градски съд, адм. колегия, ІІІ-е състав, е отхвърлил жалбата на „Д. Б.”-АД-гр. С., представлявано от изпълнителния директор М. Т., срещу РА № 139/17.04.2006год., издаден от ТД”ГДО”-гр. С., потвърден частично с Решение № 1698/03.08.2006год. на директора на Д”ОУИ”-гр. С.,в частта му относно определен ДДС за внасяне в размер на 43 778,01лв. и лихва за забава в размер на 15 618,24лв. за данъчен период м. май 2003год., както и е осъдил „Д. Б.”-АД да заплати на Д”ОУИ”-гр. С. сумата 319лв. юрисконсулско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „Д. Б.”-АД, представлявано от изпълнителния директор М. С. Т.. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на касационните основания. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени обжалвания РА № 139 от 17.04.2006год. в частта му, с която са определени задължения по ЗДДС в размер на 43 778,91лв. и лихви за забава в размер на 15 618,24лв.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. С. при НАП не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218,ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК, от надлежна...