Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Т. А., чрез пълномощника й адв. А. Ж., против решение № 24 от 23.03.2007 г., постановено по адм. дело № 1884/2006 г. по описа на Старозагорския районен съд, ХІІ гр. състав, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 39 от 17.11.2006 г. на Общинската служба по земеделие и гори (ОСЗГ) гр. С. З., с което на основание чл. 9, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ), наследниците на Т. А. са обезщетени с 706 бр. поименни компенсационни бонове на стойност 706 лв., за стойността на получената при сечта, от възстановен им в нови реални граници имот, дървесина.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Сочи се, че съдът неправилно е приел за меродавен момент, към който следва да се извърши оценяване на отсечената дървесина, този на фактическото й отнемане, вместо да се вземе предвид стойността към момента на постановяване на решението. Изтеклия дълъг период от време - повече от десет години между отсичането и оценяването накърнява правата на собственост и води до крайно несправедлива оценка. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде уважена първоначалната жалба, като се определи пазарна оценка на отнетото имущество.
Ответната ОСЗГ гр. С. З. не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна. Възражението за момента на оценяване е неоснователно, тъй като законовата норма изрично сочи, че това следва да бъде моментът на влизане на закона в сила, както правилно е приел и районният съд.
Върховният административен съд, след като прецени данните по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба, подадена от настоящата касационна жалбоподателка, против решение № 39 от 17.11.2006 г. на ОСЗГ гр. С. З., с което наследниците на Т. А. са обезщетени с 706 бр. поименни кампенсационни бонове на стойност 706 лв., за стойността на получената при сеч дървесина от имот № 103010 по картата на възстановената собственост, възстановен им с решение № 39 от 16.08.2000 г., находящ се в землището на с. Р.. Възраженията си относно определената стойност като се иска пазарна оценка.
По делото няма спор за фактите. Районният съд е установил, че действително на наследниците на Т. А. с решение № 39/16.08.2000 г. на ПК гр. С. З. е възстановено правото на собственост върху имот № 103010, в нови реални граници, на основание чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ, представляващ дървопроизводителна площ от 14 дка, м. "Враджа баир". Жалбоподателката, за която е установено, че е сред наследниците на Т. А., е подала молба за обезщетяване с ПКБ по реда на чл. 9, ал. 2 от ЗВСГЗГФ за стойността на получената при сечта от имота дървесина. Безспорно е установено, че имотът е изсечен през 1997 г. и добитата от Държавно лесничейство С. З. дървесина е 78.4 кубика, дърва за горене. Стойността на същите към момента на изсичане възлиза на 705600 неденоминирани лв. С оглед тази стойност, с процесното решение на ОСЗГ е определила и обезщетението на стойност 706 лв., равно на 706 ПКБ. Във връзка с възраженията относно стойността, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, но не е възприел изцяло заключението на вещото лице, което при изготвяне на оценката си е извършило закръгляния към по-голямото число, при което се е получила малка разлика между изготвената от него оценка и тази на ОСЗГ. С оглед изявленията му в о. з., че са точни данните, получени от Държавно лесничейство С. З., относно количеството дървесина и стойността й по действащите пазарни цени към момента на добива, както и въз основа на останалите безспорни доказателства, съдът е приел, че постановеното от ОСЗГ решение е законосъобразно и е отхвърлил жалбата против него.
Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Неоснователно е възражението за необоснованост на съдебното решение. Впрочем същото не е и конкретизирано, тъй като не се сочи с кои доказателства не се е съобразил съдът или съответно кои не е обсъдил или е обсъдил при неправилно приложение на правилата на формалната логика. Точно обратното, съдът е обсъдил много подробно и задълбочено всички доказателства, в това число и заключението на вещото лице, като във връзка с невъзприемането му, съдът е изложил мотиви, като се е позовал точно на законовия механизъм за оценка, посочен в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗВСГЗГФ.
Неоснователно е и възражението за неправилно приложение на закона. Същото се свежда до искане оценката да бъде определена по настоящи пазарни цени на дървесината. Посоченото е несъстоятелно, тъй като нормата на чл. 9, ал. 2 от ЗВСГЗГФ, изрично предвижда, че собствениците, чиито гори, възстановени по реда на този закон, са изсечени след 01.01.1990 г., или в които е осъществено ползване на дървесина от държавното лесничейство след 28.11.1997 г., какъвто е настоящия случай, се обезщетяват за стойността на получената при сечта дървесина по действащи пазарни цени към момента на влизане на закона в сила, с ПКБ по реда на грава пета от ЗСПЗЗ. Нормата императивно посочва релевантния момент за определяне на пазарните цени - момента на влизане на ЗВСГЗГФ в сила. Нормата е претърпяла две изменениея през 1999 г. и 2002 г., но няма промяна във волята на законодателя относно момента на оценяване, тъй като в редакциите посочването е запазено - "влизане на закона в сила", а не съответно от момента на "влизане на този закон в сила", което би изместило оценяването към стойностите съответно за 1999 и 2002 г., съгласно последната редакция.
Съдът правилно е тълкувал и приложил нормите на материалния закон - чл. 9, ал. 2, във вр. с глава пета от ЗСПЗЗ. Правилно не е допуснал поставяне на задача на експертизата за изготвяне на пазарна оценка към настоящия момент, тъй като подобно доказателство е неотносимо към спора. Съдът е длъжен да събере само релевантните доказателства, а не всички поискани от страните. С посоченото не е допуснал нарушение.
Оплакванията за несправедливост на оценката дари и да са основателни не са относими към спора за правилност на постановеното съдебно решение. Въведения със закона механизъм на оценяване е въпрос на законодателна политика.
По изложените съображения касационната жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а решението, което не страда от сочените в жалбата пороци, следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 24 от 23.03.2007 г., постановено по адм. дело № 1884/2006 г. по описа на Старозагорския районен съд, ХІІ гр. състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Г. К. Г.К.