Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. М. А.а, жив. в с. Д., област Л., срещу решение №6/31.01.2008 г. по ахд № 557/2007 г. на Административен съд, гр. Р., ІІІ - ти състав, с което е отхвърлена жалбата и срещу постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 89/21.09.2007 г., издадено от началника на митница Свищов, потвърдено с решение № У - 44 -15 -0360/15.10.2007 г. на директора на РМД - Русе. Касаторката поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на ППСПДВ или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, присъждане на разноски.

Ответниците по касационна жалба - началникът на митница Свищов и директорът на РМД - Русе, не взимат становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл.209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с обжалваното ППСПДВ законосъобразно е задължена жалбопоподателката да заплати мито в размер на 418 лева и ДДС в размер на 810 лв., ведно със законната лихва за просрочие считано от 09.11.2003 г. до цялостното му погасяване. Съдът е приел за установено, че наследодателят на жалбоподателката - М. А. И. е внесъл на 10.05.2001 г. лек автомобил "Ф. П." и е ползвал преференцията за освободен от ДДС и мито внос на автомобил за инвалид съгласно уредбата в чл.4 ПМС №2/1993 г. и чл.720, ал.1, т.1 и чл.721 от ППЗМ. Лицето - вносител е починало на 08.11.2003 г. и жалбоподателката е единствен негов наследник по закон. С влязло в сила решение № Ф94 -0008/11.08.2006 г. на заместник -началник митница Свищов, потвърдено с решение на горестоящия административен орган, надлежно връчено и необжалвано пред съд, поради отпадане на условието за ползване на митническо и данъчно облекчение за режим внос на процесния автомобил е определена митническа стойност и размер на възникнали задължения за заплащане на мито и ДДС . Посоченото решение е стабилен административен акт и с влизането му в сила за жалбоподателката е възникнало задължение в размерите по него, поради което в производството по обжгалване на ППСПДВ не могат да бъдат обсъждани възраженията за липса на материалноправни предпоставки за възникване на задължението.

Решението е материално правно незаконосъобразно. С предходното решение на заместник - началник митница Свищов, издадено по реда на чл.220 ЗМ, не се установява дължимостта на определените с него вносни митни сброве. Митническите задължения и други публични вземания се установяват с постановление за принудително събиране на публични държавни вземания, издадено от началник на митницата, в чийто район е възникнало неплатено в срок задължение съгласно чл.211а от ЗМ. Тоест възраженията досежно дължимостта на вземането могат да бъдат направени и следва да бъдат разгледани в производството по обжалване на ППСПДВ, независимо дали то се предхожда от решение по чл.220 ЗМ в описания по-горе смисъл. Спорът за наличие или липса на правно основание за възникване на вземането представлява спор и за дължимостта му. Правото на безмитен внос в случая е било вече упражнено приживе от наследодателя - инвалид, поради което доводът на митническите органи, че при последващо отпадане на предпоставките по чл.721 ЗМ вр. чл. 720, ал.1, т.1 от ППЗМ, възниква вносно митническо задължение, е неоснователен според настоящия съдебен състав. В случаите на осъществен безмитен внос от лица - инвалиди на автомобил за лична употреба, вносно митническо задължение за наследниците би възникнало само в някоя от хипотезите на чл.753, ал.2 ППЗМ, ако автомобилът е бил предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане в тригодишния срок от вноса. Случаят, в който правото на собственост преминава по наследство не е между изброените в този текст. Същото не представлява неизпълнение на едно от изискванията при ползване на митнически режим по смисъла на чл.199, ал.1,т.6 ЗМ, тъй като автомобилът е останал за лична употреба на универсалния правоприемник на инвалида, поради което за наследника не се е породило вносно митническо задължение за процесния автомобил.

Предвид изложеното обжалваното ППСПДВ е незаконосъобразно и съдът като е приел обратното също е постановил неправилно решение - в нарушение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено, вместо него да се постанови друго, с което се отменя ППСПДВ и потвърждаващото го решение. С оглед изхода на делото на касаторката следва да се присъдят всички направени от нея разноски за двете съдебни инстанции в размер на 15 лева, платими от митница Свищов и РМД - гр. Р..

Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение №6/31.01.2008 г. по ахд № 557/2007 г. на Административен съд, гр. Р., ІІІ - ти състав И В. Т. П.: ОТМЕНЯ

постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 89/21.09.2007 г., издадено от началника на митница Свищов и потвърждаващото го решение № У - 44 -15 -0360/15.10.2007 г. на директора на РМД - Русе, по жалба на Ф. М. А.а, жив. в с. Д., област Л.. ОСЪЖДА

митница Свищов и РМД - гр. Р. да заплатят 15 /петнадесет/ лева разноски по делото на Ф. М. А.а, жив. в с. Д., област Л., ул. "Св. св. Кирил и Методий" №9.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Р. М. А.Д.