Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. С. от гр. С. срещу решението от 22.12.2007 г. по адм. д. № 3059/2005 г. по описа на Софийски градски съд, Административна колегия, ІІІ "Г" състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

О. Г. директор на Столично управление "Социално осигуряване" моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

С решението от 22.12.2007 г. по адм. д. № 3059/2005 г., Софийски градски съд, Административна колегия, ІІІ "Г" състав е отхвърлил жалбата на И. С. С. от гр. С. срещу Решение № 576 от 24.08.2005 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено Разпореждане № 4904066602/2 от 18.01.2005 г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при СУСО. Съдът е приел за установено, че две от комулативните предпоставки са налице към датата на възникване правото на жалбоподателя на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно:навършена възраст и осигурителен стаж при условията на първа категория-10 години, но не е налице третата предпоставка-сборът от продължителността на осигурителния стаж да не по - малък от 100, а в случая е 87. Към 31.12.1999 г. Савков не отговаря на условията на чл. 2, б. "а" от ЗП отм. . Той не е подал и заявление до 30.06.2000 г., поради което спрямо него е неприложима и разпоредбата на § 2, ал. 1 от ПЗР на КСО. Направен е окончателния извод, че административния орган правилно е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Обжалваното решение е постановено при наличие...