Произвадството е по чл. 12 от Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/.
Образувано е по жалба от "Компания за луксозни хотели" АД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "М. Л." № 9 -11, ет. 7, срещу заповед № РД-16-49/30.03.2006 год. на председателя на Държавна агенция по туризъм /ДАТ/, съдържаща отказ за определяне на категория на хотел "Хилтън", ресторант "Сийзънс", бар фоайе "Артист", бар-спортен център-фитнес в хотел "Хилтън", по подадено заявление № 958/18.03.2005 год.
В жалбата се настоява за отмяна на заповедта, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни норми и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че административният акт не съдържа фактически основания зя издаването му, което нарушава изискването за мотивираност, бланкетно е извършено препращане към Наредбата за категоризиране, без да са конкретизирани несъответствията за четирите отделни обекта. Преди да постанови заповедта, административният орган не е издал предписания по отношение на някои от несъответствията, които са с характер на отстраними (липсата на термометър, барометър, втори фотьойл, информационно табло), позовал се е на правна уредба, която не се отнася за съществуващи вече обекти ( хотел "Хилтън" е изграден преди не по-малко от пет години, а Наредбата е обнародвана на 07.01.2005 год.). Освен това, председателят на Държавната агенция по туризъм не е имал материалната компетентност да издаде процесния акт - съгласно § 66 от ПЗР към ЗИДЗТ (ДВ бр. 94/2005 год., в сила от 25.11.2005 год.), подзаконовите актове, които не противоречат на закона, запазват действието си, а според ал. 2, МС, по предложение на ДАТ, привежда подзаконовите нормативни актове по ал. 1, в съответствие с този закон, в едномесечен срок от влизането му в сила. И след като това не е изпълнено, би следвало Наредбата да не се прилага, до привеждането й в съответствие със закона.
В съдебното заседание жалбата се поддържа от адв.. П., по съображенията, изложени в първоначалната жалба и в писмени бележки.
Ответната страна - председател на Държавна агенция по туризъм, чрез юрк.. И., оспорва жалбата, настоява за отхвърлянето й като неоснователна. Видно от заключението на вещото лице, констатирани са достатъчно нарушения, които препятстват определянето на категория "5 звезди", а що се отнася до изграждането на хотела, то нормите са били същите. По повод констатацията, че третото заведение - бар-спортен център-фитнес има сезонен характер, то изискването е заведенията за хранене и развлечения да функционират целогодишно. Заповедта е издадена от компетентния орган, при спазване на нормативно предвидените условия и въз основа на констативни протоколи, което я прави мотивирана и от фактическа страна, същата е законосъобразен административен акт, който следва да бъде оставен в сила. Подробните съображения на процесуалния представител на ответната страна са изложени в писмена защита.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Правилно председателят на ДАТ е отказал определянето на категорията
"5 звезди" на хотел "Хилтън" и други заведения в комплекса. От извършената проверка на работната експертна група са установени редица несъответствия, потвърдени и от заключението на назначеното по делото вещо лице.
Върховният административен съд, в настоящия си състав при пето отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е депозирана в срок от страна с явен правен интерес от отмяната на заповедта, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна.
С процесната заповед № РД-16-49/30.03.2006 год., председателят на Държавна агенция по туризъм, на основание чл. 52, ал. 2, т. 1 и чл. 54, ал. 1 от Закона за туризма, § 65, ал. 2 и § 66 от ЗИД на ЗТ, чл. 11, ал. 6 и 9 и чл. 21, ал. 1, т. 2 от Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения /Наредбата/, чл. 4, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Устройствения правилник на ДАТ и протокол № 2/17.03.2006 год. на Експертната комисия по категоризация на туристически обекти, назначена със заповед № РД-16-02 /16.02.2006 год. на председателя на ДАТ, е отказал определяне на категория на хотел "Хилтън", ресторант "Сийзънс", бар фоайе "Артист", бар-спортен център-фитнес в хотел "Хилтън", находящи се в гр. С., бел. България" № 1, собственост на "Компания за луксозни хотели" АД - София, по подадено заявление № 958/18.03.2005 год. Мотивите, изложени в заповедта касаят "несъответствия на обектите с минималните задължителни изисквания за определяне на категория, посочени в приложение № 2 и " към чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 11, ал. 1 и 4 и чл. 21, ал. 2 от Наредбата, за които, съгласно посочените приложения не се допускат предписания".
Заповедта е издадена от компетентния орган - направеното възражение, описано по-горе, въз основа на което се претендира нищожност на акта, е неоснователно. Категоризирането на туристическите обекти, каквото именно е заявено, се извършва от председателя на Държавната агенция по туризъм или от кмета на общината по местонахождение на обекта (чл. 5 а, т. 2, чл. 10, ал. 3, т. 4 от ЗТ, предадено и в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за категоризиране ), по предложение на експертната комисия по категоризация на туристически обекти (ЕККТО), прието с мнозинство 2/3 от състава й, присъстващ на заседанието. Председателят на ДАТ определя категория на средствата за подслон - категория "две звезди", "три звезди", "четири звезди" и "пет звезди" и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения и съгласно изричната норма на чл. 52, ал. 2 от ЗТ. С оглед изложеното, процесният акт е издаден от председателя на ДА, в рамките на материалната му компетентност съгласно цитираните законови норми.
При цялостната проверка за законосъобразност на акта, осъществена при условията на чл. 41, ал. 3 ЗАП, не се констатираха и твърдяните нарушения на процедурните правила и материалния закон. Последният е приложен правилно - съгласно чл. 55, ал. 3 ЗТ, условията и редът за определяне категорията на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, отказът за определяне, прекратяване и промяна на категорията, се уреждат с наредба. В случая, с ПМС № 357/27.12.2004 год. е била приета такава, (публ. ДВ бр.2/07.01.2005 год., изм. бр. 29/2005 год.), приложима към датата на проверката и отказа по заявлението.
Заповедта е мотивирана в достатъчна степен, с посочването на констатираните несъответствия на обектите с минималните задължителни изисквания, конкретизирани в съответните приложения, както и с изричното позоваване на протокол № 2/17.03.06 г. на ЕККТО, приложен в преписката. Определената експертна работна група в състав от трима членове и председател е извършила проверка и изготвила констативен протоколи, съдържащ предложение за отклоненията на конкретните обекти от минималните задължителни изисквания за съответната категория, посочени в Наредбата. Към доказателствата е приобщен, освен посочения протокол № 2 на ЕК, относим в пунктове 3.1 и 3.2 , и докладът на Р. И., председател на работната група, в който по пера са изложени констатираните несъответствия с изискванията, за които се допускат предписания, и тези, за които не се допускат такива. В този смисъл, без основание се твърди, че в заповедта липсва конкретизация на несъответствията - ВАС многократно в актовете си е подчертавал, че няма пречка мотивите на даден акт да се съдържат в подготвителни по отношение на него актове, както в случая. С оглед това и обемът на констатациите за неизпълнени изисквания, възражението е несъстоятелно.
Категорията на туристическия обект се определя на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания към обекта за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги в средствата за подслон и в местата за настаняване, професионална и езикова квалификация на персонала (чл. 50, ал. 5 от ЗТ), а нормата на чл. 21, ал. 1, т. 2 от Наредбата, посочена като едно от основанията за отказа, е необходимо да са налице кумулативно определение изисквания. При констатиране на несъответствие дори и на едно от изискванията, за които не се издават предписания, категоризиращият орган, по предложение на съответната комисия, е длъжен да постанови отказ, което е и сторено в случая. Затова и, както изрично е посочено в доклада, експертната група не е издавала предписания за несъответствията, за които те са допустими, а само ги е констатирала, предлагайки на ЕК, последната - на председателя на ДАТ, да се откаже удовлетворяване на искането по заявлението.
С оглед пълното изясняване на спора, по делото бе допусната съдебно-техническа експертиза, заключението по което, като компетентно и безпристрастно, неоспорено от страните, бе възприето изцяло от съдебния състав. Задачата на експерта бе поставена към два времеви момента - към датата на проверката на експертната група по категоризация и тази, на изготвянето на заключението. Изводът за обективност на констатациите на помощния орган, установени от вещото лице, доказва и законосъобразността на процесния отказ от фактическа страна. От приложената таблица и за четирите обекта е видно, че дори към началото на м. ноември 2006 г., голяма част от установените несъответствия не са отстранени, констатациите са потвърдени.
Ирелевантно е в случая обстоятелството, че със заповед № РДТ-19-43/02.11.2001 год. на министъра на икономиката на хотел "Хилтън" и обектите е била дадена най-високата категория, както и че безспорно хотелът и обектите са вече изградени. Действащото понастоящем законодателство - чл. 50, ал. 5 ЗТ и чл. 3, ал. 1 от Наредбата изискват съответствие с минималните задължителни изисквания и без да са налице те, е недопустимо даването на по-висока категория. С измененията на Закона за туризма ДВ бр. 39/2004 год. и промяната в режима (от даване на категория за определен срок, към безсрочност в категоризирането) не се констатира законодателят да е определил различни условия за заварените случаи. След изтичането на сроковете на определените категории, заинтересованите лица следва да подадат заявление за категоризиране по общия, установен по закона ред.
При така изложените съображения и извода за липса на отменителни основания по чл. 12 ЗВАС, процесната заповед следва да бъде приета като законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на предвидения ред и при съответствие на посочените в нея правни основания с установеното от фактическа страна. Жалбата се явява неоснователна, поради което и на основание чл. 28 ЗВАС, вр. чл. 42 ЗАП, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Компания за луксозни хотели" АД, гр. С., срещу заповед № РД-16-49/30.03.2006 год. на председателя на Държавна агенция по туризъм, съдържаща отказ за определяне на категория на хотел "Хилтън", ресторант "Сийзънс", бар фоайе "Артист", бар-спортен център-фитнес в хотел "Хилтън", по подадено заявление № 958/18.03.2005 год.
Решението подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Т./п/ Т. Р. З.Т.