Образувано е по касационна жалба на Д. Сабахи от [населено място] против решение №7514/12.12.2018 г. по адм. д.№13939/2017 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлено оспорването й срещу решение №1040-21-436/22.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане №РВ-3-21-00253049 от 18.04.2017 г. и разпореждане №РВ-3-21-00305502/18.08.2017 г. издадени от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.40, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК.
Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ – София-град редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, в срока по чл.211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, е неоснователна.
С разпореждане №РВ-3-21-00253049/18.04.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – София град, на основание чл.114, ал.3 от КСО е разпоредено на Д. Сабахи да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 14.11.2016 г. до 25.11.2016 г. в размер на 726.00 лева, от които 705.27 лева главница и 20.73 лева лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Разпореждането е издадено във връзка с изплатено на Сабахи обезщетение по болничен лист №Е20167166257 за периода от 14.11.2016 г. до 25.11.2016 г.
С разпореждане №РВ-3-21-00305502/18.08.2017 г. издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – София град, на основание чл.114, ал.3 от КСО е разпоредено на Д. Сабахи да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 23.01.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер на 1593.44 лева, от които 1533.21 лева главница и 60.23 лева лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. На Сабахи са били изплатени обезщетения по болнични листове, както следва: б. л.№Е20167166427 за периода 23.01.2017 г. – 27.01.2017 г., б. л.№Е20153985009 за периода 14.02.2017 г. – 17.02.2017 г., б. л.№Е20167166537 за периода 08.03.2017 г. – 17.03.2017 г. и б. л.№Е20170597940 за периода 26.06.2017 г. – 30.06.2017 г.
Жалбоподателката е декларирала начало на осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, считано от 01.08.2004 г. като самоосигуряващо се лице чрез ЕТ „Д. – Д.П“,ЕИК131193881. В мотивите на разпорежданията на органа е посочено, че от извършени проверки в информационната система на НОИ се установява, че за м. ноември 2016 г., както и за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. включително, за лицето липсват данни за внесени авансови осигурителни вноски, при дължими такива за ДОО – за м.11, 2016 г. – върху осигурителен доход от 229.09 лв. /или 420.00 лева месечно/ за 12 работни дни – 37.34 лева и за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. – дължими 395.59 лева, върху минимален осигурителен доход 2 286.66 лв. /460 лева месечно/. Подадени са данни по ал.5 на чл.4 от КСО за м.01,02, 03 и 06 от 2017 г., но за месеците 04 и 05, 2017 г. липсват.
Органът е обосновал извод за отсъствие на изискуемия фактически състав по чл.40 КСО, § 1, т.3 ДР на КСО и чл.10 КСО. Ответникът поддържа, че лицето няма качеството на "осигурено лице " по смисъла на §1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КСО, съгласно който "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл.4а, ал.1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. За да твърди незаконосъобразност на процесните разпореждания зя възстановяване на недобросъвестно получени суми за обезщетение, касаторката се позовава на чл.40, ал.3 от КСО, съгласно който: Паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл.115, ал.2 от КСО лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че въпреки извършеното впоследствие заплащане от касаторката на дължимите осигурителни вноски, към датата на постановяване на административния акт – решението на директора на ТП на НОИ София град, с което са потвърдени разпорежданията на органа по контрол на разходите на ДОО, те не са били заплатени и лицето не е имало качеството на осигурено лице. Следователно налице са предпоставките по чл.114, ал.1 от КСО за възстановяване на недобросъвестно получените суми за обезщетение по двете разпореждания. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Според чл.142, ал.2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Както е постановил първоинстанционният съд, внасянето на всички осигурителни вноски към датата на последното съдебно заседание е факт, неотносим към законосъобразността на решение №1040-21-436/22.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с което са потвърдени разпорежданията издадени на основание чл.114, ал.1 и 3 от КСО, а не по чл.40, ал.3 от КСО. Чл. 114, ал.1 от КСО. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), предвижда, че: (1) Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113. Съгласно чл.114, ал.3 от КСО, за възстановяване на сумите по ал.1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл.110, ал.1. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл.110, ал.4.
Това е процедура по събиране на недобросъвестно получени суми за обезщетения, при която административният орган не се произнася по наличието или липсата на основанията по чл.40, ал.3 КСО за отпускане или отказ от отпускане на обезщетение за временна неработоспособност въз основа на представен болничен лист, а се произнася относно възстановяване на вече изплатени, но недължими обезщетения, поради недобросъвестност на получателя, за което се дължи връщане освен на главницата – сумата на обезщетението, така и на лихва. Тълкуването в обратния смисъл би предоставило възможността на лицата да получават обезщетения за временна неработоспособност без да заплащат своевременно дължимите от тях осигурителни вноски и да ги заплащат в един много по-късен момент – този на приключане на устните състезания в съдебното производсто по обжалване на издаденото разпореждане за възстановяването им като недобросъвестно получени.
Последващото внасяне на вноските не представлява факт по чл.142, ал.2 от АПК, който да променя значението на преценените и съществуващи към датата на постановяване на актовете по чл.114, ал.1 и 3 от КСО, както с основание възразява и ответникът по касация. Тълкуването му като такъв би било в противоречие с целта за своевременно заплащане на дължимите осигурителни вноски от лицата. Следва да се земе предвид и това, че сумите заплатени от касаторката, са внесени по изпълнително дело, без да е депозирана декларация за погасяване на задълженията й, поради което твърдението, че вноските са внесени на 04.09.2017 г. не се доказва по безспорен начин.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и процесуалните правила и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, следва да се уважи изразената претенция за присъждане на разноски от ответника по касация в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №7514/12.12.2018г. по адм. д.№13939/2017г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Д. Сабахи от [населено място] да заплати на ТП на НОИ София-град сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.