Образувано е по касационна жалба на А.А - мл. автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ при РУ - Радомир против решение № 411/09.11.2018 г. на Административен съд - Перник, постановено по адм. дело № 502/2018 г., с което е отменена заповед за задържане на лице рег. № 328зз-146/14.09.2018 г.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на касационни основания по чл. 209, т.3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт на основанията по чл. 146, т.2, т.4 и т. 5 АПК са неправилни и необосновани. Твърди, че заповедта съдържа фактическите и правни основания за задържането на лицето и издадена при наличие на предпоставките по чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР и в съответствие с целта на закона. Искането е за отмяна на решението.
Ответникът - Д.С, чрез адв. Н.Х изразява становище, че обжалваният съдебен акт е правилен и кореспондира с практиката на Върховния административен съд.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за задържане на лице рег. № 328зз-146/14.09.2018 г. издадена от А.А - мл. автоконтрольор в РУ - Радомир при ОД на МВР - Перник, с която Д.С от [населено място] е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР, поради данни за извършено престъпление /присъства в периметъра на запазено местопроизшествие/.
За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че е издаден в нарушение на изискванията за форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона отм. енителни основания по чл. 146, т.2 - т.5 АПК.
Относно изискванията за форма и съдържание, съдът е посочил, че заповедта не съдържа фактически основания за задържането съгласно чл. 74, ал. 2, т.2 ЗМВР. Цитирането на приложимата норма на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР според съда не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на закона. В заповедта е посочено "има данни за извършено престъпление /присъства в периметъра на запазено МП/", което не представлява фактическо основание за задържането. От тези мотиви не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства административният орган е направил обосновано предположение, че лицето е извършило престъпление или е съпричастно към извършването на такова. В мотивите на акта административният орган не е направил препращане към ДП № 234/14.09.2018 г. по описа на РУ - Радомир, поради което представените доказателства не могат да запълнят липсата на мотиви.
Предвид липсата на конкретни обстоятелства, които са обосновали задържането, съдът е приел, че актът е издаден в противоречие с материалния закон. Посочил е, че по реда на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За целта е достатъчно да има данни за извършено престъпление. В случая данни, че Д.С е имал съпричастност в извършването на престъпление по чл .319 НК не са установени.
Наред с горното, съдът е посочил, че заповедта е издадена в нарушение и на чл. 6 АПК. В мотивите си е приел, че целта на задържането по чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР е да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. Оспорената заповед не съответства на посочените цели. В тази връзка съдът е посочил, че полицейското задържане задължително трябва да е обосновано с конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, каквито в разглеждания случай не са налице.
Решението е правилно постановено. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Не са налице сочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Съгласно чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР изрично е предвидено, че заповедта следва да съдържа фактическите и правни основания за задържането. Правилно съдът се е позовал на решението от 24 юни 2014 г. на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България по жалби № 50027/08 и № 50781/09, според което чл. 5, § 1, б. „с“ (буква „в“) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по „обосновано подозрение“, че е извършило престъпление и че такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно (параграф 46). Поради това задържането следва да бъде обосновано с конкретни данни за извършване на престъпление от съответното лице или данни за съпричастност на лицето към извършването на конкретно престъпление.
В случая заповедта не отговаря на изискванията по чл. 74, ал.2, т.2 ЗМВР, тъй като съдържа бланкетно изявление на органа, че има данни за извършено престъпление - присъствие в периметър на местопроизшествие. Тези мотиви не обосноват данни за участие на Д.С в извършването на каквото и да било престъпление, което да е наложило задържането му срок от 24 часа. При липсата на конкретни фактически основания, законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че не се установяват материалноправните предпоставки по чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР и наложената принудителна административна мярка не съответства на предвидените от закона цели - предотвратяване извършването на престъпление или укриване на дееца. Изложените в касационната жалба подробни съображения относно фактическата обстановка по установяване на местопроизшествието не могат да заместят липсата на фактически основания в акта за задържане и липсата на данни за извършено от задържаното лице престъпление.
По тези съображения, настоящият състав преценява, че обжалваното решение, с което заповедта за задържане е отменена е валидно, допустимо и правилно постановено и на основание чл. 221, ал.2 АПК следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 411/09.11.2018 г. на Административен съд - Перник, постановено по адм. дело № 502/2018 г. Решението е окончателно.