Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез упълномощен процесуален представител, срещу решение № 212/08.01.2019 г. на Върховен административен съд, тричленен състав на пето отделение по адм. дело № 12334/2017 г. Подържат се доводи за недопустимост на съдебното решение, в евентуалност за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

В касационната жалба се излагат доводи, че решаващия съд се е позовал на правната норма на чл. 232 от ЗМВР, в редакцията и, която не е действала към момента на издаване на оспорваната заповед и това води до недопустимост на съдебния акт. Сочи се на второ място, че съдът превратно и едностранчиво е тълкувал установените факти, тъй като длъжността, която е заемал Василев към момента на подаване на молбата за възстановяване не е била вакантна, а на него са предложени над 50 ръководни длъжности. Заеманата от Е.В длъжност преди уволнението му е била ръководна, предвид Заповед № 8121з-141/24.01.2017 г. по прилагане на Класификатора за длъжности, като ръководни длъжности са директори на дирекции, ОД на МВР, заместник-директори, началници на отдели, на районни управления, на сектори, на участъци и др. и предложените му длъжности са равностойни по смисъла на закона и отговарят на заеманата преди уволнението му длъжност. Сочи се, че на лицето е било предложено дори по-висока от заеманата от него длъжност – заместник-директор на дирекция „Жандармерия“ в Главна дирекция „Национална полиция“. Твърди се, че административният орган е спазил всички предвидени в закона и подзаконовите актове процедури при възстановяване на лицето и предлагането му на вакантни длъжности, като тези длъжности са равностойни на заеманата преди уволнението му. Иска се решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което жалбата на Е.В срещу заповед № 8121К...