Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М.Х, подадена срещу решение № 1271 от 30.01.2019 г. по адм. дело № 1759/2017 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 8121К-5077/19.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът оспорва жалбата и моли да се остави без уважение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Според настоящата инстанция касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от първоинстанционния съд, а мотивите му за отхвърляне на оспорването се споделят без да е необходимо цялостното им преповтаряне. Следва да се отбележи, че в касационната жалба се възпроизвеждат доводите и възраженията от първата инстанция, които обстойно са обсъдени от тричленния състав.

Установено е, че до уволнението си касаторът е служител на МВР, като е заемал длъжността началник на група "Охранителна полиция" в РУ - Угърчин, ОДМВР Ловеч. Спорен по делото е въпросът упражнявал ли е Христов търговска дейност, което е несъвместимо с държавната служба в МВР и за което обстоятелство той е следвало да подаде в 7 дневен срок от възникването му декларация съгласно чл. 193, ал. 6 от ЗМВР.

Според чл. 206, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се...