Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/, гр. С., подадена чрез упълномощен юрисконсулт М.К, против решение № 2941 от 02.05.2018 г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение 29 състав, по адм. дело №14150/ 2017г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномокен юрисконсулт Атанасова се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно необходимостта от изрично регламентиран срок в борсовите правилници, в който сделките следва да бъдат сключени, тъй като през 2017 г. са констатирани девет случая на "Българска стокова борса" АД, в които на борсовите сесии се сключват сделки, а по-късно борсовите договори не се подписват, а са анулирани. Счита, че по този начин "Българска стокова борса" АД указва влияние върху цените на търсенето и предлагането, с оглед на което следва има срок за сключване на борсовите договори, който да е в рамките на час след приключване на сесията. Изразява становище, че съдът неправилно е обсъдил изложения от ДКСБТ мотив за унифициране на уредбата на трите стокови борси. М. В административен съд да отмени обжалваното решение и да потвърди процесния адм. акт, като претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - "Българска стокова борса" /"БСБ"/ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв.. С, която в съдебно заседание пледира за потвърждаване обжалваното решение, като се позовава на чл. 66, ал. 1 от Борсовия правилник на сайта на "Българска стокова борса" АД, според която разпоредба до един час от закриване на сесията, талоните се сравняват с регистрираното на борсовата сесия, поради което на практика не са възможни злоупотреби, дори договорът да не се подпише до един час от приключване на сесията. Заявява искане за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба, защото съдът не е обърнал внимание на доклада и протокола, от които се установява, че при осъществяване на контролните правомощия на адм. орган са констатирани зачестили случаи на подписване на борсови договори значително по-късно от момента на сключването им и е създадена възможност за злоупотреби, както и че в борсовите правилници на [Фирма 3] и [Фирма 4] не се съдържат правила, уреждащи посочените въпроси, каквито има в Борсовия правилник на [Фирма 1]. Според участващия по делото прокурор именно в правомощията на ДКСБТ е да дава предписания, с оглед на осигуряване на защитата на принципите и целите съгласно чл.2 ЗС БТ и не намират опора в доказателствата и относимите нормативни разпоредби изводите на съда, че решението на адм. орган е в нарушение на чл.19 ал.1 от Конституцията и чл. 6 АПК относно изискванията за съразмерност.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 2941 от 02.05.2018г. е обявена нищожността на решение по т. 5 от протокол № 47/15.11.2017 г. на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град е приел, че процесното решение е в пряко противоречие с основния закон и лишено от фактически и правни основания в степен, обуславяща неговата нищожност, тъй като се явява постановено в превишение на правомощията, възложени от закона на ДКСБТ. Констатирано е, че като правно основание за решението в първата му част е посочена разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 6 ЗСБТ, съгласно която комисията дава задължителни предписания във връзка с прилагането на закона, който според съда в никое свое правило не допуска намеса във вътрешния ред на поднадзорните субекти. Първоинстанционният съд е счел, че нито в решението, нито в събраните по делото доказателства са обективирани обстоятелства, които да представляват фактическо основание за предприемане на процесната мярка, които съответно да могат да бъдат подведени под съответна правна норма, обосноваваща правомощие на комисията да наложи такава мярка, вкл. упражнявайки дискреционната си власт. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че посочените от адм. орган основания не обективират конкретни обстоятелства, които биха могли да обосноват извод, че приложената мярка е необходима и съразмерна по смисъла на чл. 6 АПК. Първостепенният съд е преценил, че даденото предписание представлява намеса в гарантираната свобода на стопанската дейност, представляваща основа на икономиката на страната, съгласно основния закон - чл. 19, ал. 1 от Конституцията. Освен това е прието, че ако са установени злоупотреби или действителна възможност за такива, пътят за отстраняването им е чрез задължителни предписания и санкции, налагани по реда на Глава шеста от ЗСБТ (ЗАКОН ЗЗД СТОКОВИТЕ БОРСИ И ТЪРЖИЩАТА) (ЗСБТ). Спрямо втората част от атакувания адм. акт първостепенният съд е счел, че няма основание за събиране на държавна такса в размер на 20 лв., защото съгласно чл. Единствен, т. 10 от ТТСДКСБТ тази такса се дължи за съобщения за непълноти в представените заявления и документи и за допълнителна информация, което в случая не е налице.
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. Според настоящия съдебен състав оспореният съдебен акт е частично неправилен. Това е така, защото от съдържанието на процесния адм. акт е видно, че същият съдържа две части, като с първата част е дадено предписание на "Българска стокова борса" АД да въведе в борсовия правилник текст, съгласно който оформянето на борсовата сделка се извършва веднага след приключване на сесията като борсовият договор се подписва до един час от приключване на сесията, а в случай, че има за уточняване допълнителни клаузи по договора срокът за подписване е два часа от приключване на сесията. С втората част от решението на ДКСБТ адресатът е задължен да заплати 20 лв. държавна такса за дадените задължителни предписания от Комисията, като за правно основание е посочена т. 10 от чл. Единствен на Тарифа за таксите, събирани от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ТТСДКСБТ8.
По отношение на първата част от оспорения акт на ДКСБТ касационният съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд и го намира за неправилно. В случая не е налице нищожност на процесното решение в горепосочената част, защото същото е издадено от компетентния за това специализиран независим държавен орган в рамките на законовоопределената му компетентност. Точно в правомощията на ДКСБТ е да дава предписания с правно основание чл. 8, ал. 1 т. 6 ЗСБТ, с които се осигурява изпълнение на принципите и целите, предвидени в чл. 1 и чл. 2 ЗСБТ - създаване, устройството и дейността на стоковите борси като организирани пазари на определено място, на което се създават условия за сключване на борсови сделки между търговци с посредничеството на брокери в определени часове и по предварително и публично оповестен ред. Процесното предписание е издадено в съответствие с нуждата от адекватен и навременен контрол на борсовата търговия и предотвратяване на възможността за злоупотреби. Предписанието е непосредствено свързано и с постигане на правна сигурност и е съобразено с необходимостта от уеднаквяване на уредбата на всички стокови борси. Така осъщественото правомощие не е в несъответствие с нормата на чл.19 ал.2 от Конституцията на Р. Б, по силата на която норма законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност и защитава потребителя. В конкретната хипотеза предписанието на ДКСБТ изпълнява именно тези функции и не ограничава стопанската инициатива и свободната стопанска дейност на субектите, сключващи сделки на стоковата борса, както е счел първоинстанционния съд, а напротив - чрез атакуваното предписание се гарантира ефективното изпълнение на приложимия специален закон - ЗСБТ, както и осигуравяне на еднакви права и равни възможности при сключване на борсови сделки. Следва да се има предвид факта, че в случая не се касае за недопустима и неоправдана намеса в работата на "Българска стокова борса" АД, тъй като самият законодател е регламентирал в чл. 8, ал. 3, т. 3 ЗСБТ правомощие на ДКСБТ да изпраща свои представители на заседанията на управителните и контролните органи на контролираните от нея лица, като с това се постига реално обезпечаване на правата на лицата, сключващи борсови сделки, по реда и условията на борсовия правилник на съответната стокова борса, който е задължителен за стоковата борса, за нейните членове и за брокерите - чл. 29, ал. 2 ЗСБТ. От съществено значение е и обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 28 ЗСБТ изрично е предвидено, че общото събрание на акционерите на стоковата борса приема борсовия правилник след одобряване от комисията. Това означава, че ДКСБТ е компетентният държавен орган, който одобрява борсовия правилник, поради което именно тази комисия притежава специализирани правомощия да дава задължителни предписания към текстовете на съответния борсов правилник. След като законодателят е предвидил, че ДКСБТ има право да одобрява борсовия правилник преди приемането му, на още по-силно основание комисията може да дава задължителни предписания за уреждане на въпроси в този правилник, които са свързани с предмета му, съгласно чл. 29 ЗСБТ, след като е констатирала, че такава регламентация липсва. В разпоредбите на ЗСБТ не е регламентирана забрана за изменение на борсовия правилник, след като е приет по реда на чл.28 и чл.29 ЗСБТ. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за неправилна и необоснована тезата на първоинстаницонния съд за установено противоречие с изискванията на чл. 6 АПК и за несъразмерност при упражняване на едно от основните правомощия на комисията в законовите предели, регламентирани в чл. 8, ал. 1, т. 6 ЗСБТ. Не може да се възприеме и становището на решаващия състав на Административен съд - София - град за липса на форма на акта, доколкото в случая е спазена изискуемата писмена форма за издаване на процесното задължително предписание. Относно съдържанието на атакуваното протоколно решение, в частта, с която е дадено оспореното предписание, касационен съдебен състав счита, че напълно съответства на законовите изисквания за излагане на правно и фактическо основание за издаване на акта. Безспорно решението на ДКСБТ съдържа ясно и недвусмислено посочено правно основание - чл. 8, ал. 1, т. 6 ЗСБТ, както и фактически основания, които са отразени и в обжалваното съдебно решение - във връзка със зачестили случаи на подписване на борсови договори значително по-късно от момента на тяхното сключване и възможността за злоупотреби е била извършена проверка на борсовите правилници на трите стокови борси в страната, в резултат на която е установено, че липсват текстове, уреждащи периода от време, в който борсовите договори да бъдат подписани след тяхното сключване по време на борсова сесия и единствено в борсовия правилник на [Фирма 1] е предвидено, че оформянето на сделката се извършва веднага след приключване на сесията, като подписаният писмен текст на борсовия договор се представя на котировчика след изтичането на не повече от един час от приключване на сесията. В мотивите на процесното решение на ДКСПТ е посочено, че в случай, че има необходимост от уточняване на допълнителни клаузи по договора срокът за подписване е два часа от приключване на сесията. Констатирано е, че в правилниците на другите две стокови борси липсват каквито и да е правила, уреждащи материята, поради което и предвид нуждата от адекватен и навременен контрол на борсовата търговия и необходимостта от правна сигурност е наложително да бъде поставен срок, в който страните да подпишат окончателен договор по сключена на борсата сделка и по този начин да се постигне уеднаквяване на уредбата на всички стокови борси по този важен въпрос. Н. съдебен състав намира, че горепосочените фактически основания са надлежно формулирани и обосновават наложителността от постановяване на оспореното предписание. От тук следва обоснованият извод, че в случая са налице надлежно отразени както правни, така и фактически основания за постановяване на визираното задължително предписание, което означава, че не е налице пълна липса на основание за издаване на акта, водеща до неговата нищожност, както погрешно е счел първостепенният административен съд. Следва да се има предвид и това, че фактическите основания се съдържат и в приложения по делото Доклад с вх. № 835/01.11.2017г. относно промяна на текстове в борсовия правилник на [Фирма 3].Нтелно е възражението на ответника по касационната жалба, че съществуващият текст на чл. 66, ал. 1 от Борсовия правилник на [Фирма 3] удовлетворява изискването на ДКСБТ, доколкото той регламентира до един час от закриване на сесията, талоните на брокерите от борсовата сесия да се сравняват с регистрираното от секретар - котировчика. Процесното задължително предписание е с друг смисъл - да се въведе текст, съгласно който оформянето на сделката се извършва веднага след приключване на сесията като борсовият договор се подписва до един час от приключване на сесията, а в случай, че има допълнителни клаузи по договора за доуточняване срокът за подписване е два часа от приключване на борсовата сесия. Неоснователно е становището, изложено в обжалваното съдебно решение, че ако са били налице злоупотреби или действителна възможност за такива, пътят за отстраняването им е чрез задължителни предписания и санкции, налагани по реда на Глава шеста от ЗСБТ. Настоящият съдебен състав счита, че упражняването и на другите правомощия от страна на ДКСБТ, визирани в нормите на чл.8, ал.1 ЗСБТ, включително и по чл.8, ал.1 т.1, 2, 4 и тези, предвидени в Глава шеста от ЗСБТ не е предвидено от законодателя като пречка за прилагане на правомощието по чл. 8, ал.1, т. 6 ЗСБТ. Упражняването на всяко от тези законови правомощия при наличие на съответните правни основания не изключва другите регламентирани правомощия. Като е достигнал до обратния извод - за нищожност на даденото задължително предписание, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази част и жалбата на [Фирма 3] следва да се отхвърли, като неоснователна в гореописаната част.
По отношение на втората част от процесното решение по т. 5 от протокол № 47/15.11.2017 г. на ДКСБТ, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С втората част от атакувания административен акт ДКСБТ е постановила [Фирма 3] да заплати 20 лева държавна такса за дадените задължителни предписания, като се е позовала на чл. Единствен, т. 10 от ТТСДКСБТ. Досежно тази част от оспореното решение на ДКСБТ първоинстанционният съд правилно и обосновано е преценил, че по силата на цитирания чл. Единствен, т. 10 от ТТСДКСБТ, за съобщения за непълноти в представените заявления и документи и за допълнителна информация се събира държавна такса в размер на 20 лв. Безспорно в горепосочената Тарифата се установяват задължения за заплащане на държавни такси, поради което е недопустимо разширителното тълкуване или тълкуване по аналогия на кръга административните услуги, за които такова задължение възниква. Оспореното задължително предписание няма характер на съобщение за непълноти, не е и предоставяне на допълнителна информация от страна на ДКСБТ. По тези съображения касационният съдебен състав намира, че тази част от процесното решение на комисията е постановена при пълна липса на правно основание, поради което е нищожна, както правилно е преценил решаващият състав на Административен съд - София - град.
С оглед изхода на спора - частична основателност на касационната жалба, съдът счита, че на страните не се дължат разноски и претенциите им за присъждане на адвокатско и юрисконсултско възнаграждение се оставят без уважение.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 2941 от 02.05.2018 г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение 29 състав, по адм. дело №14150/ 2017г. в ЧАСТТА, с която е обявена нищожността на решение по т. 5 от протокол № 47/15.11.2017 г. на ДКСБТ, в ЧАСТТА, с която на "Българска стокова борса" АД е дадено задължително предписание на основание на чл. 8, ал. 1, т. 6 ЗСБТ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Българска стокова борса" АД в ЧАСТТА й, с която се оспорва решение по т. 5 от протокол № 47/15.11.2017 г. на ДКСБТ, в ЧАСТТА, с която на "Българска стокова борса" АД е дадено задължително предписание на основание на чл. 8, ал. 1, т. 6 ЗСБТ.
ОСТАВЯ В СИЛА останалата част от РЕШЕНИЕ № 2941 от 02.05.2018 г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение 29 състав, по адм. дело №14150/ 2017г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.