О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 383

гр.София, 18.03.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

единадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1072/ 2015 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по искане на Ю. Н. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 28.10.2014 г. по гр. д.№ 361/ 2014 г., с което е потвърдено (в обжалваната му част) решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 40162/ 2012 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против [фирма] иск, квалифициран по чл.226 ал.3 вр. ал.1 КТ, за обезщетяване на имуществени вреди за период 18.05.2012 г. – 24.08.2012 г. от неиздадена заповед за прекратяване на трудово правоотношение и за период 18.05.2012 г. – 24.10.2012 г. от неиздадено удостоверение (образец УП-3) за положен трудов стаж.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига въпроси, които (след прецизирането им при условията на тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д.№ 1/ 2009 г.) касаят правните последици на: признанието на работодателя за наличие на основание за прекратяване на трудово правоотношение към твърдяната от работника дата; неприемането от страна на работодателя на писмени молби на работника; подаването от работодателя на неверни данни към различни институции за датата на прекратяване на трудово правоотношение с работника. Повдигнати са и въпроси за задължението на работодателя да изплати начисленото трудово възнаграждение за времето, посочено като трудов стаж на работника в издадени от него документи; за допустимостта със свидетелски показания да се установява...