О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 347

София, 11.03.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията

СТОИЛ СОТИРОВ

гр. дело №6912/2014 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№24182/25.8.2014 г., подадена от адв. Е. Е. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Н. А. А. от [населено място], против въззивно решение №1027/04.7.2014 г. по гр. д.№977/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, г. о.

С обжалваното решение е потвърдено решение №5065/13.11.2013 г. по гр. д.№14962/2012 г. по описа на Варненския районен съд, ІІІ г. о., осемдесет и четвърти състав, в частта му, с която е определен режим на лични контакти на бащата Х. К. М. и детето А..

За да постанови решението си въззивната инстанция се е обосновала с ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, и стигнал до извод, че между бащата и детето трябва да има трайно установени отношения, както и необходимостта от необходимостта от пълноценно присъствие на бащата в живота на детето.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като се изхожда от императивната норма на чл.1, ал.1 от Закона за закрила на детето.

Представя се решение на ВКС по чл.290 ГПК и ППВС №1/12.11.1974 г. по гр. д.№3/1974 г., и се моли за допускане на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т. т.1 и 3 ГПК.

Ответникът по касация Х. К. М., посредством процесуалния си представител – адв. Ю....