Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.

Обжалвано е решение № 1333/16.06.2015 год., постановено по в. гр. дело № 3507/2014 год. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, четвърти състав, за потвърждаване решение № 5193/08.07.2014 год. по гр. дело № 3294/2011 год. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-11 състав, с което са отхвърлени предявените от М. А. С. с ЕГН [ЕГН], С. М. С. ЕГН [ЕГН] и Ц. М. З. ЕГН [ЕГН] срещу Н. Л. А. ЕГН [ЕГН], М. Л. А. ЕГН [ЕГН] и П. Л. Г. ЕГН [ЕГН] при условията на субективно съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот(ПИ) с идентификатор 68134.1970.224 от К., вилна зона „Киноцентъра-ІІІ част” с площ от 936 кв. м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план: 224, квартал 21, парцел ХІ.

Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите М. А. С., С. М. С. и Ц. М. З., тримата от [населено място] със съдебен адрес: [населено място],[жк]19А, ет.І, ап.2, представлявани от адвокат А. М., които го обжалват в срока по чл.283 от ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК понеже въззивното решение противоречи на ТР № 11/2012 год. на ОСГК.

От ответника по касация М. Л. А. от [населено място],[жк][жилищен адрес] представляван от адвокат С. Д. като особен представител, е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира присъждане на възнаграждение в качеството на особен представител.

От ответницата по касация Н. Л. А. от [населено място],[жк][жилищен адрес] представлявана от особения представител адвокат Д. Д., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Не претендира възнаграждение за настоящото производство като особен представител.

От ответника по касация П. Л. Г. от [населено място], [улица], представляван от адвокат В. Т., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че при така предявените положителни установителни искове в тежест на ищците (сега касатори) е да установят правото си на собственост, а за успешната си защита ответниците не е необходимо да установяват при условията на пълно и главно доказване своето право на собственост. Взето е предвид, че липсват доказателства да е налице валиден договор за придобиване на процесния имот от наследодателката Ц. З. П., а представеното копие е изключено от доказателствата по делото. Съобразени са свидетелските показания, преценени съгласно чл.172 от ГПК с оглед другите данни по делото и тяхната възможна заинтересованост, които не индивидуализират по безспорен начин имота и касаят отделни периоди от време, разколебаващи твърденията за непрекъснато и продължило в установения срок владение както от наследодателката, а впоследствие-ищците, за да се приеме, че имотът е придобит по давност.

За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.

Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса:

На коя страна е доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот?

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Гражданска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1333/16.06.2015 год., постановено по в. гр. дело № 3507/2014 год. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, четвърти състав.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса 352 лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението от М. А. С., С. М. С. и Ц. М. С., за което да се представи надлежен документ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ