Производството е по чл.288 ГПК.

С решение №102 от 15.06.2015г. по в. гр. д.№56/2015г. на Силистренския окръжен съд е потвърдено решение №554/05.12.2004г. по гр. д.№714/2014г. на Силистренския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Е. И. И. и Т. А. И. срещу В. Н. Р. и В. В. Р. искове по чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД – за установяване на собствеността и предаване владението на поземлен имот с идентификатор 66425.514.207 по КК и КР на [населено място]; за премахване на движимите и недвижими вещи, разположени в имота и за заплащане на сумата от 6500лв., с която ответниците неоснователно са се обогатили, ползвайки имота през периода 19.03.2010г. – 19.04.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.04.11г. до окончателното и изплащане.

Въззивният съд е приел, че ищците не са собственици на открития паркинг, разположен върху имота на Е. И. и представляващ суперфициарна собственост, поради което главният им иск по чл.108 ЗС за този имот е неоснователен. Действително, И. е провела успешно иск по чл.33, ал.2, вр. чл.66, ал.1 ЗС срещу В. Н. Р. и В. В. Р. за изкупуване на открития паркинг, но в едномесечния срок по чл.33, ал.3 ЗС, считано от датата на обявяване на решението на ВКС – 14.01.2010г., тя не е заплатила продажната цена и решението за изкупуване е обезсилено по право. Затова тя не е станала собственик на паркинга, съответно – не е станал негов собственик и съпругът и Т. И., който е конституиран като втори ищец по делото след отменително решение на ВКС по чл.304 ГПК. Т. И. няма самостоятелно право на изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС, тъй като бракът му с първата ищца е основание за възникване на съпружеска имуществена общност само по отношение на вещни права, придобити по време на брака, но не и върху облигационното право на изкупуване. На следващо място – откритият паркинг, който се намира в имота на ищцата и е суперфициарна собственост на ответниците, съществува и към настоящия момент, въпреки че целостта му е нарушена и част от настилката липсва. Но дори той да е бил разрушен, носителят на суперфицията има правото отново да го изгради, доколкото по делото няма данни правото на строеж да е срочно. Исковете по чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД са отхвърлени по съображение, че те са обусловени от иска по чл.108 ЗС.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Е. И. И. и Т. А. И..

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивното решение влизало в противоречие с практиката на ВКС

- по прилагането на чл.272 ГПК – решение №415/25.01.2012г. по гр. д.№1332/2010г. на ВКС, І ГО, което е довело до неразбираемост на отговорите по съществени за предмета на спора въпроси

- по прилагането на чл.269 ГПК, тъй като не бил даден ясен, точен и категоричен отговор на всички сложени по делото въпроси, в съответствие с приетото в т.19 на ТР №1/04.01.01г. на ОСГК на ВКС; т.1 на ТР №1/09.12.13г. на ОСГТК на ВКС; решение №179 от 04.03.15г. по т. д.№3774/13г. на ІІ ТО на ВКС; решение №971/09.01.14г. по т. д.№971/12г. на ВКС, ІІ ТО и решение №272/05.07.11г. по гр. д.№1047/10г. на І ГО на ВКС.

- по чл.266, ал.3 ГПК – поради отказ да се съберат допълнителни доказателства за разрушаване на постройката паркинг и за установяване разширението на сградите върху паркинга или върху свободната от него площ; отказ за събиране на доказателства за ползване от ответниците на преведената им сума за изкупуване на паркинга, както и поради превратно тълкуване на информативното значение на кадастралната карта, в която паркингът не е отразен. По този начин въззивното решение противоречало на т.3 на ТР №1/3013г. на ОСГТК на ВКС; решение №284/21.07.2010г. по гр. д.№378/09г. на ВКС, ІV ГО; решение №149/08.06.11г. по гр. д.№1884/09г. на ВКС, ІV ГО и решение №17/23.07.2014г. по т. д.№811/12г.

Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по въпросите:

1.”Ако придобиването на собствеността в СИО е от момента на влизане в сила на съдебно решение по чл.33, ал.2 ЗС, срокът по чл.33, ал.3 ЗС от кой момент тече за съпруга, неучастник в делото, невписан в диспозитива на съдебното решение и неуведомен за делото, решението и възникналото с него право на изкупуване”.

2. „Ако съпругът, вписан в диспозитива на горното решение, плати цената извън срока по чл.33, ал.3 ЗС, другият съпруг губи ли придобитата от него собственост в СИО поради обезсилване по право на решението спрямо съпруга-участник в делото, но не и спрямо него като като неучастник в делото”.

3. „От кой момент започва да тече за страните едномесечният срок по чл.33, ал.2 ЗС при влизане в сила на решение за изкупуване с постановяването му от ВКС в случаите, когато това решение е постановено извън месечния срок след последното за делото заседание, не е обявено от ВКС по нормативно предвидения ред и е недостъпно /недоказано достъпно/ по тази причина за страните, за да го изпълнят”.

4. „Задържането /приемането/ на платената цена за изкупуването по чл.33, ал.3 ЗС дава ли право на лицето-собственик, което я е получило, да твърди, че все още е собственик, защото плащането и не се е състояло в срока по чл.33, ал.3 ЗС и защото решението, дало право на изкупуване, по тази причина е обезсилено по право”.

5. „След изменението на чл.49Б ЗКИР през 2014г. липсата на недвижима вещ или на вещни права доказват ли се с кадастралната карта/схема или нейното значение остава само информативно. Ако това значение е само информативно, липсата на недвижима вещ в кадастралната карта достатъчна информация ли е да се приеме, че тази недвижима вещ не е съществувала при създаването на тази карта”.

6. „Ако съществувала постройка липсва, собственикът и може ли да не предаде имота на собственика на земята, защото евентуално ще осъществи отново правото си на строеж, което и през многото години на делото не се е случило.

Ответниците в производството В. Н. Р. и В. В. Р. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Предварителни въпроси:

Първоначално предявеният от Е. И. иск по чл.108 ЗС има за предмет открития паркинг, построен в поземлен имот с идентификатор 66425.514.207 по КК и КР на [населено място]. Този иск се основава на твърденията за упражнено от ищцата право на изкупуване на паркинга по реда на чл.33, ал.2, вр. чл.66, ал.1 ЗС, съгласно влязло в сила решение №765/14.01.2010г. по гр. д.№779/2008г. на ВКС, ІV ГО.

По този иск е било постановено отхвърлително решение, отменено по реда на чл.304 ГПК с решение №4 от 14.04.2014г. по гр. д.№4154/13г. на ВКС, ІІ ГО, поради неучастие на задължителен другар – съпругът на ищцата Т. И.. След връщане на делото за ново разглеждане от ниво районен съд е предявен нов иск по чл.108 ЗС – за право на собственост върху поземлен имот с идентификатор 66425.514.207 по КК и КР на [населено място] поради закупуването му с нотариален акт №35/2000г. от първата ищца Е. К. и разрушаване на изградения върху него паркинг, върху който ответниците са притежавали право на строеж, погасено по давност поради неупражняването му в петгодишен срок от разрушаването. Първоинстанционният съд е приел, че се касае за добавяне на ново придобивно основание към вече заявения иск за собственост, че съединяването на исковете е допустимо, като вторият иск е евентуален. Постановени са два отхвърлителни диспозитива по чл.108 ЗС, а въззивният съд е потвърдил изцяло това решение.

По основанията за допустимост на касационното обжалване:

Настоящият състав приема, че в частта, с която съдът се е произнесъл по втория иск по чл.108 ЗС, допълнително въведен след отменителното решение на ВКС по чл.304 ГПК, съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо. Затова следва да се допусне служебно касационно обжалване в тази част, в съответствие с приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Вероятната недопустимост следва от съмнението за въвеждане по реда на чл.214 ГПК на нов спорен предмет – не само като основание, но и като петитум. Поради връзката на този иск с обусловените искове по чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД, касационно обжалване следва да се допусне и по тях.

В останалата част, с която съдът се е произнесъл по първоначалния иск за собственост на открит паркинг, построен в имот с идентификатор 66425.514.207 по КК и КР на [населено място], не възниква съмнение за недопустимост на въззивното решение, въпреки известната непрецизност на постановения диспозитив. С този диспозитив е отхвърлен иск за собственост на открит паркинг, изграден в имот с идентификатор 66425.514.207 по КК и КР на [населено място], като искът е основан на твърдения за упражнено право на изкупуване по чл.66, ал.1, вр. чл.33, ал.2 ЗС.

В тази част не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.

На първо място – въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по чл.272, чл.269 и чл.266, ал.3 ГПК, поради което не възниква основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускането му до разглеждане по същество от ВКС. Изложените от въззивния съд мотиви са ясни и точни, решението е разбираемо и дава отговор на всички поставени въпроси. Въззивният съд не само е препратил към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК, но е изложил и подробни собствени мотиви във връзка с оплакванията във въззивната жалба. Този начин на процедиране не противоречи на приетото в решение №415/25.01.2012г. по гр. д.№1332/2010г. на ВКС, І ГО, а дори да има разминаване в мотивите на двете предходни инстанции, това не води до неправилност на въззивното решение и съответно – до възможност за допускане на касационното му обжалване и отмяната му. На следващо място – не е налице противоречие, а съответствие между обжалваното въззивно решение и т.19 на ТР №1/04.01.01г. на ОСГК на ВКС; т.1 на ТР №1/09.12.13г. на ОСГТК на ВКС по въпроса за съдържанието на мотивите на въззивната инстанция, при отчитане на измененията, настъпили с новия ГПК от 2008г. Другите решения – решение №971/09.01.14г. по т. д.№971/12г. на ВКС, ІІ ТО и решение №272/05.07.11г. по гр. д.№1047/10г. на І ГО на ВКС, разглеждат общи въпроси за пределите на проверка на първоинстанционното решение от въззивния съд, които не се поставят по настоящото дело. Решение №179 от 04.03.15г. по т. д.№3774/13г. на ІІ ТО на ВКС, на което се позовават касаторите, не е приложено към жалбата и не се открива в системата на ВКС, поради което не може да бъде обсъждано. И последно – въззивният съд не е действал в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за допускането на доказателства, които не са били събрани от първоинстанционния съд. Посочената от жалбоподателя практика на ВКС - т.3 на ТР №1/3013г. на ОСГТК на ВКС; решение №284/21.07.2010г. по гр. д.№378/09г. на ВКС, ІV ГО; решение №149/08.06.11г. по гр. д.№1884/09г. на ВКС, ІV ГО и решение №17/23.07.2014г. по т. д.№811/12г., ІІ ТО, се отнася само за относимите за спора доказателства, които въззивният съд е длъжен да допусне при посочените в актовете предпоставки. В случая въззивниците не са искали събиране на относими доказателства във връзка с първоначалния иск по чл.108 ЗС, затова отказът на въззивния съд да удовлетвори доказателствените им искания не може да се разглежда като противоречащ на посочената задължителна практика на ВКС. Без значение за спора по чл.108 ЗС, основан на изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС, е дали ответникът по този иск е изтеглил или не преведената му след срока по чл.33, ал.3 ЗС продажна цена на имота. Затова не е допуснато и доказателство за установяване на този факт.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставените въпроси имат своето разрешение в закона и в практиката на ВКС, поради което разглеждането им по повод конкретното дело няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

По първите два въпроса – няма колебание в практиката на ВКС, че правото на изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС възниква само за този съпруг, който е съсобственик на вещта и който е упражнил това право. Другият съпруг, който не е съсобственик, няма свое право на изкупуване, а евентуално би придобил право на собственост по силата на съпружеската имуществена общност в резултат на уважено от съда и реализирано в срок право на изкупуване на другия съпруг. Аналогични са разсъжденията и при изкупуването по чл.66, ал.1, вр. чл.33, ал.2 ЗС. Ако съпругът, който е упражнил правото си на иск по чл.33, ал.2 ЗС, не плати в срок сумата по чл.33, ал.3 ЗС, другият съпруг също не придобива права по силата на СИО, тъй като не е реализирано придобивно основание.

Третият въпрос не е определящ за изхода на делото, тъй като съдържа в себе си условия за началото на срока по чл.33, ал.3 ЗС, които не са предвидени в закона. Разпоредбата гласи, че решението по чл.33, ал.2 ЗС се счита за обезсилено по право, ако съсобственикът не изплати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизане на решението в сила /а не от узнаването му, както неправилно считат жалбоподателите/. Когато решението за изкупуване е постановено от ВКС, то влиза в сила веднага, по аргумент от чл.296, т.1 ГПК. Без значение за началото на срока по чл.33, ал.3 ЗС е обстоятелството дали решението на ВКС е постановено в едномесечен срок от съдебното заседание или не. Срокът по чл.33, ал.2 ЗС започва да тече от датата, вписана в решението.Това е и датата на обявяване на решението в срочната книга на съда, в която се възпроизвежда и неговият диспозитив и по този начин страните могат своевременно да узнаят за него, ако положат необходимата грижа.

По четвъртия въпрос – колебание в практиката на ВКС, че плащането след срока по чл.33, ал.3 ЗС няма правен ефект. Към момента на едно такова закъсняло плащане решението по чл.33, ал.2 ЗС е обезсилено по право. Без значение за правата на страните е това дали ответникът – купувач задържа сумата, която му е платена след срока.

Петият въпрос и шестият въпрос са неотносими към първоначално предявения иск по чл.108 ЗС, основан на основанието изкупуване по чл.66, ал.1, вр. чл.33, ал.2 ЗС, затова те също не могат да обусловят допускане на касационно обжалване по този иск.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №102 от 15.06.2015г. по в. гр. д.№56/2015г. на Силистренския окръжен съд, в частта, с която съдът се е произнесъл по иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на поземлен имот с идентификатор 66425.514.207 по КК и КР на [населено място], основан на твърдения за погасяване по давност на правото на строеж на ответниците върху имота, както и в частта, с която са отхвърлени обусловените искове по чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД.

УКАЗВА на жалбоподателите да внесат в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 273лв. и да представят в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №102 от 15.06.2015г. по в. гр. д.№56/2015г. на Силистренския окръжен съд, в частта, с която съдът се е произнесъл по иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на открит паркинг, построен в поземлен имот с идентификатор 66425.514.207 по КК и КР на [населено място], основан на твърдения за реализирано право на изкупуване на паркинга на основание чл.66, ал.1, вр. чл.33, ал.2 ЗС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: