Образувано е по касационна жалба на „Матев-Млекопродукт“ЕООД против решение № 594/08.12.2017г., постановено от Администртивния съд – Плевен по адм. д.№482/2017 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № ПВ1-00130/09.03.2017г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район - Плевен, с което на осн. чл.68, т.4, вр. чл.78, ал.2, т.3 и чл.52, ал.1, т.4 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) е отказано продължаване на срока на действие на разрешително № 13120038/18.03.2011г., продължено с решение № 1256/31.01.2014г. за ползване на река Бейска бара за заустване на отпадъчни води за експлоатация на млекопреработвателно предприятие в с .Горан, общ Ловеч, издадено от директора на БДДР-Плевен на „Матев - Млекопродукт“ЕООД - Ловеч, поради неизпълнение на условията на издаденото разрешително.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт и се върне преписката на административния орган с указания за продължаване на срока на разрешителното. Наведените касационни основания са всичките по чл.209, т.3 АПК. Претендират се разноски.

Ответникът в касационното производство – директорът на БДДР - Плевен чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение по съображения, изложени в писмен отговор, постъпил по делото на 07.12.2018 година.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, решението на АС е правилно, тъй като било установено, че жалбоподателят не е изпълнил условията на разрешителното му. Прокурорът сочи, че законовата регламентация за продължаване на разрешителните е ясна и императивна и отказът на административният орган е законосъобразен.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна по съдебния спор, за която обжалваният акт е неблагоприятен и е в срока по чл.211, ал.1 АПК. По основателността й съдът приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с допустима жалба срещу решението на директора на БДДР-Плевен, след като е изчерпан и редът за административното му обжалване.

По съществото на спора, съдът е приел за приложим закон - Законът за водите в частта от чл.78 и следващите. Съдът се е позовал на чл.78, ал.2 ЗВ, посочвайки, че за да се удължи срока на действие на разрешителното, трябва да са налице три кумулативни предпоставки като според съда, административният орган правилно е приел, че не е налице едната от тях, а именно – изпълнение на условията на издаденото разрешително. Въз основа на документите в преписката съдът е приел, че не са изпълнени условията по разрешителното, така както са констатирани и от административния орган. Прието е, че титулярът на разрешителното не е извършвал акредитирано пробовземане, не е изследвал показателят „температура“ при извършвания собствен мониторинг, като през 2012г. този мониторинг е извършен само един единствен път, дружеството не е изградила пречиствателни съоръжения за отпадъчни води, както и че на обекта няма работещо измервателно устройство за отпадъчни води, което да измерва заустеното водно количество.

Съдът е посочил, че показанията на разпитания по делото свидетел не променяли тези изводи.

Съдът е преценил като неправилно оплакването на жалбоподателя, че не се разбира по какви причини е постановен отказът. Посочил е, че в решението има подробни мотиви, от които може да се изведе недвусмислено волята на административния орган. Съдът е отхвърлил жалбата, приемайки, че решението е в необходимата форма, взето е при съблюдаване на административнопроизводствените правила за това и при правилно приложение на материалния закон.

Решението на административния съд е правилно. При постановяването му, съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства въз основа на което е установил обективно фактическата обстановка по спора. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Както правилно е прието в обжалваното решение, приложимата материалноправна разпоредба – чл.78, ал.2 ЗВ изисква наличието на три кумулативни предпоставки, за да се продължи срока на действие на разрешителното. В конкретния случай е установено, че не са изпълнени редица условия на разрешителното. Констатацията по този въпрос, както на административния орган, така и на първоинстанционния съд е обективна и съответства на събраните по делото доказателства. След като не са изпълнени редица условия по разрешителното, то съдът правилно е преценил като верен извода на административния орган, че не са налице условията на Закон за удължаване на срока на действие на разрешителното. Решението като правилно следва да се остави в сила

Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 594/08.12.2017г., постановено от Административния съд – Плевен по адм. д.№482/2017 година. Решението не подлежи на обжалване.