Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР).
Образувано е по касационна жалба на А.А, ЕГН [ЕГН], чрез адв. Т.Ч, срещу Решение № 2787 от 24.04.2018 г., постановено по адм. д. № 4378/2017 г. по описа на Административен съд – София-град. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед за задържане на лице № 513зз-121/23.03.2017 г., издадена от полицейски орган - Д.Д, при 04 сектор отдел „Противодействие на криминалната престъпност“ (ОПКП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за извършено престъпление по чл. 354а от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК) е наложена принудителна административна мярка – „задържане за срок от 24 часа“.
В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение на всички касационни основания, посочени в чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател към момента на задържането не са налице данни за извършено престъпление и такива не се извеждат от представените по делото доказателства. Навежда оплакване, че заповедта не съдържа фактическото основание за издаването й, както и че по това възражение няма произнасяне от първоинстанционния съд. Счита за неправилни мотивите на съда, че фактическото основание за задържането се извежда от Писмо от 24.04.2017 г., доколкото последното е издадено след датата на издаване на заповедта - 23.03.2017 г., и не може да санира липсата на този реквизит е нея. Прави оплакване за непроизнасяне от страна на съда по направеното пред него с жалбата възражение за липса на други реквизити в акта. Позовава се на съдебна практика на Върховен административен съд, според която приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР изисква връзка между задържаното лице и извършеното престъпление, каквато според касационния жалбоподател в настоящия случай не е установена. Излага аргументи, че заповедта за задържане е издадена в противоречие на Конвенцията за защита права на човека и основните свободи (КЗПЧОС), която изисква лицата да се задържат по „обосновано подозрение“ за извършено престъпление. Твърди, че заповедта е издадена и в противоречие с целта на закона, тъй като лицето е задържано в 10:00 часа, а видно от приложената по делото декларация правата са му разяснени доста по-късно – в 13:15 часа. Моли обжалваното решение и заповедта да бъдат отменени, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) за осъществена безплатна адвокатска защита за двете съдебни инстанции.
Ответникът – чрез юрисконсулт Ковачев, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Твърди, че издадената заповед е съобразена с тълкувателната практика, правомощията на органа и материалния закон, като са налице мотиви макар и в по-късно издадени актове, които счита, че имат ретроактивно действие. Претендира направените по делото разноски.
Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София-град, е била Заповед за задържане на лице № 513зз-121/23.03.2017 г., издадена от полицейски орган - Д.Д, при 04 сектор ОПКП - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за извършено престъпление по чл. 354а НК е наложена на А.А, ЕГН [ЕГН], принудителна административна мярка – „задържане за срок от 24 часа“.
При преценка на представената по делото преписка от началник ОПКП - СДВР първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че в СДВР е била получена информация, че неустановени лица, разпространяват наркотични вещества - синтетична марихуана на територията на гр. С., в района на „Женския пазар”. От проведените оперативно-издирвателни мероприятия (ОИМ) било установено, че лице наричано „С.“, продава наркотичното вещество от стара къща в района на пазара, където живее с роднините си /майка, баща, сестра/ и всичките продавали синтетична марихуана за него. Лицето С. било установено като А.А, ЕГН [ЕГН], адресно регистриран в [населено място], [улица] [населено място], [улица].
На 23.03.2017 г. от служители на 04 сектор ОПКП - СДВР била проведена полицейска операция, при която същото лице било забелязано пред входа на стара къща на [улица], заедно с още няколко лица. Около 10:00 ч. всички пред къщата били задържани.
При извършените процесуално следствени действия, оглед на местопроизшествие, обиски и претърсване и т. н., в жилището на А. А., са били намерени и иззети множество полиетиленови пликове с тревиста маса и парична сума. След изследване по надлежния ред е установено, че иззетите вещества при проведените ПСД са с общо тегло 109,44 гр. и съдържат активно вещество 5F-A./5F-MDB-pinaca, което се категоризира като високо рисково съединение, аналог по структура и действие на синтетичните канабиноиди sts-135 и MDMB-C., включени в списъка на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП (ЗАКОН ЗЗД К. В. НЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ) (ЗКНВП).
Образуваното ДП 97/17г. било докладвано в СГП, заведено с пр. пр. 3478/17 г. След преценка на събраните материали и доказателства по досъдебното производство, на 24.03.2017 г. с постановление А.А е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4, алт. 2 НК и задържан за 72 часа. Впоследствие му е наложена и мярка за неотклонение „задържане под стража”.
С оглед установената фактическа обстановка, за да стигне до извода за неоснователност на жалбата, решаващият състав е приел от правна страна, че оспорваната пред него заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 72, ал. 1 във връзка с чл. 57, ал. 1 и чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗМВР, при спазване на процесуалните правила, в писмена форма, с изложени фактически и правни основания и при съответствие с приложимия материален закон. В подкрепа на своя извод е изложил мотиви, че в акта е изрично посочено както правното основание за задържането – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, така и фактическото такова – чл.354а НК. Изложил е мотиви, че в случая са били налице данни и е извършена проверка за престъпление по посочения престъпен състав за наркотични вещества към момента на задържане, за което впоследствие е образувано ДП, поради което са били налице предпоставките за налагане на принудителната мярка. Приел е, че в представената по делото Книгата за задържани лица съдържа датата и основанието за задържането, както и че предоставената на органа възможност е упражнена законосъобразно и разумно, в съответствие с принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Предвиденото в чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за "задържане", е принудителна административна мярка, чиято цел е да предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За да бъде приложена тази мярка, е необходимо полицейският орган да разполага с достатъчно данни за извършено престъпление от задържаното лице, като не е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Правилно ААСГ е приел, че предоставената от ЗМВР възможност за задържане е упражнена законосъобразно и разумно в съответствие с принципа за съразмерност, по смисъла на чл.6 от АПК. При постановяване на задържането са били налице достатъчно данни, от които да се направи извод, че задържания е съпричастен към извършването на престъпление.
За прилагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. От доказателствата по делото се установява, че в жилището на задържания, след претърсване на 23.03.2018 г. са намерени и иззети, множество полиетиленови пликове с тревиста маса. Установено е, че същата представлява субстанция, включена в списъка на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП (ЗАКОН ЗЗД К. В. НЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ) (ЗКНВП).
Настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за задържането на А.А.Н е доводът на касатора, че в процесната заповед липсват фактически основания за издаването й. Заповедта е постановена при спазване на установената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Фактически основания за задържането се съдържат и в съпътстващите документи-част от административната преписка и същите свързват задържаното лице, с наличието на данни за предполагаемото му участие в конкретно посочено престъпление по чл.354а от НК.
Неоснователно се сочи от процесуалния представител на касатора, че докладната записка обосноваваща материално правните предпоставки на заповедта е с датата след налагането на мярката. Дори без наличието на тази докладна са били налице данни за извършено престъпление по цитирания в заповедта състав. Фактическите основания са констатиран при извършените проверки в дома на лицето, които са осъществени преди налагането на ПАМ. При провеждането на процесуално следствените действия от полицейските органи е установено, че в дома на касатора се съхраняват наркотични вещества. А в последствие е образувано и досътдебно производство. С. То решение №16 от 31.03.1975 г. на ОСГ на ВС на РБ, като мотиви за издаването на заповедта следва да се ценят и фактите установени в преписката послужила за издаването й. Без значение е, че същите са изложени в докладна записка на следващия ден. Поради това обосновано е прието, че са налице „данни“ по смисъла на ЗМВР, за участие на А. А. в престъпление.
Налага се извод, че задържането на Антонов е извършено на законово основание и не може да се приеме, че ограничението на свободата на му е необосновано и в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/.
При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2787 от 24.04.2018 г., постановено по адм. д. № 4378/2017 г. по описа на Административен съд – София-град
ОСЪЖДА А.А, ЕГН [ЕГН] да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 100 лева разноски в настоящото производство. Решението е окончателно.