Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.М от [населено място] против Решение № 4905 / 19.07.2018 г., постановено по адм. дело № 13436 / 2017 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу заповед № ЗСП / Д – С – КС /490 / 21.08.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Красно село, потвърдена с Решение № 22 - РД06 – 0219 / 26.10.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – София град. В касационната жалба не са развити конкретни съображения за неправилност на първоинстанционното решение, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но се претендира отмяна на атакувания съдебен акт.

Ответникът - директорът на Дирекция „Социално подпомагане” - София град не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационната жалба и провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Със заповед № ЗСП / Д – С – КС / 490 / 21.08.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - „К. С” гр. С., потвърдена с Решение № РД 22 - РД06 – 0219 / 26.10.2017 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” - София град, на В.М е отказано предоставяне на еднократна...