Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“ гр. В., представлявано от К.Б, срещу решение № 1458/06.07.2018 г. по адм. дело № 1056/2018 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение рег.№ДОИ18000021ВН_002ВН/16.03.2018 г. на секретаря на община В. за отказ за предоставяне на достъп до информация. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, и връщане на преписката със задължителни указания за предоставянето на исканата информацията, присъждане на направените разноски за двете инстанции .

Ответникът по касационна жалба – секретаря на община В. не изразява становище по касационната жалба.

По делото е постъпила и е администрирана и частна жалба от секретаря на община В., чрез процесуален представител, срещу определение № 10527/13.08.2018 г. по адм. дело 1056/2018г. на АС-Варна, с което е оставено без уважение искането й за изменение на решението в частта за разноските.

СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“ гр. В., представлявано от К.Б, е депозирало писмено възражение срещу частната жалба, в което иска оставяне на определението в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС-Варна е приел за установено, че оспореното пред него решение на секретаря на община В. е издадено от надлежно оправомощено лице с нарочна заповед № 4628/15.12.2016г. на представляващия органа на местно самоуправление – кмет на община В., качеството му на задължено по закона субект. Изложени са мотиви, че исканата по протокол за приемане на устно запитване за достъп до обществена информация с рег. № ДОИ18000021ВН/02.03.2018г. информация не попада в хипотезата нито на официална обществена информация по чл.10 ЗДОИ, нито на служебна обществена информация по смисъла на чл.11 ЗДОИ. Официална е информацията, която се съдържа в актовете, издавани от държавните органи и на органите на место самоуправление и при осъществяване на техните правомощия /чл. 10 ЗДОИ/. Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации /чл.11 ЗДОИ/. Посочено е, че поисканата в протокола за устно запитване е част от административна преписка, по която заявителя е страна. Копия от документите по преписката могат да бъдат предоставени като административна услуга. Информацията свързана движението по преписката с искане на жалбоподателя за поставяне на паметна плоча засяга само жалбоподателя. Съгласно изричната разпоредба на чл.8, т. 1 ЗДОИ този закон не се прилага за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица.

Решението е правилно. Обосновани са изводите относно характера на исканата информация по преписката със заявител - жалбоподателят и касатор по настоящето дело.

Правилни са изводите, че исканата информация може да бъде получена от касатора по реда на административното обслужване на граждани и юридически лица по смисъла на пар.1 т.2 б."в" от Допълнителните разпоредби на ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА), поради което и с оглед разпоредбата на чл.8, т.1 ЗДОИ тази информация не може да бъде търсена по реда на ЗДОИ. Това е така защото обществена информация по ЗДОИ е информация, свързана с обществения живот и даваща възможност на гражданите да си създадат впечатление за дейността на задължените субекти, а не, както е в настоящия случай - информация, свързана пряко с упражняването на правото на заявителя да узнае движението на преписката и постановените по нея актове.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора по касационната жалба няма възможност за присъждане на направените от касатора разноски.

Частната жалба е допустима като депозирана в срок, от надлежна страна и е основателна.

С обжалваното определение Административен съд – Варна е оставил без уважение искането на секретаря на община В., чрез юрк.. Г, за допълване на решение № 1458/06.07.2018г. по адм. дело № 1056/2018 г. на АС - Варна в частта за разноските.

Неправилно първоинстанционния съд е приел, че процесуалният представител на секретаря на община В. не е взел участие по никакъв начин в първоинстанционното производство – нито чрез явяване в съдебно заседание, нито чрез депозиране на писмени бележки или отговор по първоинстанционната жалба. Още в придружителното писмо (л.2) юрисконсулт Гоцева, упълномощена от секретаря на община В. ( л.4) е взела мотивирано становеще по съществото на спора и е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Определението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се осъди СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“ гр. В., представлявано от К.Б, да заплати 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение на община В. за първата съдебна инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, платимо от касационния жалбоподател.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1458/06.07.2018 г. по адм. дело №1056/2018 г. на Административен съд - Варна.

ОТМЕНЯ определение № 10527/13.08.2018 г. по адм. дело 1056/2018г. на Административен съд - Варна И В. Н. П.:

ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел "Отворен обществен съвет на протестиращите“ гр. В., представлявано от К.Б, [населено място], [адрес] да заплати 100 (сто) лева разноски по делото на община В..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.