Производството е по чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение №10403/08.08.2017г. по адм. дело № 6231/2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение, по оспорване на Б.Б, [населено място], [адрес], е отменена Заповед рег. № 8121К-1234/04.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.194, ал.2, т.1 и т.2, вр. чл.201, ал.1, т.2, чл.203, ал.1, т.10, чл.226, ал.1, т.8 и чл.204, т.1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ)/ЗМВР/, на инспектор Б.Б - разузнавач в 04 група „Криминална полиция“-Надежда, сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към второ районно управление на СДВР, е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено.

С решение № 1391/31.01.2018 г. по адм. дело № 11540/2017 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отменил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, като в мотивите са дадени указания по тълкуването и прилагането на закона, които съгласно чл. 224 от АПК са задължителни.

В жалбата Бисеров поддържа, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Твърди, че фактическите основания в оспорената заповед не отговарят на действително осъществилите се факти. Декларативно сочените 26 броя преписки по описа на 02 РУ при СДВР, възложени му в периода 17.03.2015- 17.08.2015г., по своето естество не са преписки заведени като заявителски материал/ЗМ/ по см. на чл.9, ал.2 на Заповед №8121з-780/24.10.2014г. на министъра на вътрешните работи за вътрешни правила за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, за да са подчинени тези правила и установените срокове за извършване на проверка по тях.

Излага съображения, че преписки, обозначени с абревиатури „Вх“ –входящи и „Рег“-регистрационен са такива свързани с друг тип информация от уведомителен характер или друг вид писмени твърдения, за които обосновано е предположено, че първоначалните писмени данни са крайно недостатъчни за да се приеме, че описанието в същите носи информация за престъпление от общ характер, поради което е необходимо извършване на предварителна проверка по тези преписки, като действията по същите не са обвързани с нормативно определен срок.

Навежда доводи, че не е нарушил задълженията си, определени в раздел III на специфичната длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, както и заповед №513з-515/27.01.2015г. на директора на СДВР за технологичния ред за изпълнение разпоредбите в Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация относно възложените му три броя административни преписки, касаещи писмени искания за снемане на полицейски регистрации, тъй като в тези актове не е фиксирано и определено, че служители на заеманата от него длъжност следва да извършват подобна дейност по същата наредба. По тези 3 бр. преписки е извършвана работа, но същите са връщани няколкократно за доработване с допълнителни указания и срок от органа, възложил проверката по тях, от което и настъпила невъзможността за приключването им в срок, за което е уведомявано СДВР. Твърди, че е нарушено правото му на защита.

В СЗ чрез адвокат Неделчев излага съображения за липса на доказателства, че представените 26 бр. преписки са възлагани за изпълнение на Б.Б, а останалите 25 бр. преписки представляват постъпили жалби и оплаквания във 02 РУ-СДВР, но в тях не е посочено, че се възлагат на Борисов.

Моли заповедта да бъде отменена. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи чрез юрк.. П оспорва жалбата като неоснователна. Не претендира разноски.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема следното:

Б.Б работи като разузнавач в 04 група „Криминална полиция“- Надежда, сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към второ районно управление на СДВР до прекратяване на служебното му правоотношение като държавен служител от министъра на вътрешните работи.

Дисциплинарното производство по чл.207, ал.1, т.1 ЗМВР е образувано по предложение на СДВР, рег.№513р-39422/20.11.2015г. и справка рег.№226р-13321/28.09.2015г. относно извършена проверка по заповед №226-367/04.09.2015г. на Началника на В. Р управление на СДВР, в което са съдържат данни за извършено дисциплинарно нарушение от Бисеров. Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство (№8121К-4982/11.12.2015г.) е определен дисциплинарно-разследващ орган.

От събраните от комисията доказателства, приобщени в административната преписка и обективирани в обобщена справка рег.№226р-1538/02.02.2016г. е установено, че за времето от 15.01.2015г. до 17.08.2015г. инспектор Б.Б е нарушил сроковете за разследване на 26 бр. преписки, подробно описани в справката. В същата е посочено, че са установени около 30бр. преписки извън срока на работа, находящи се в 04 група „Криминална полиция“- Надежда на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към 02 РУ при СДВР, разпределени за работа на инспектор Борисов, като след встъпването му в длъжност като началник група на 17.08.2015г. инспектор Бисеров не е спазил сроковете за извършване на проверка на повече от 40 броя преписки, някои от които с повече от 6 месеца без да е извършена работа по тях, а към 20.01.2016г. в служителя се намират 30 бр. преписки, описани в справката.

При тези данни ДРО приема, че от 18.08.2015г. до 20.01.2016г. полицейския служител Борисов не е изпълнявал служебните си задължения в нарушение на основните си длъжностни права и задължения, регламентирани в раздел III от специфична длъжностна характеристика за длъжността разузнавач в СПКП към РУ-СДВР. За периода на проверявания служител са били разпределени 29 бр. предварителни проверки по подадени сигнали от ФЛ и ЮЛ за престъпни деяния и едно подадено заявление за снемане на полицейска регистрация. Преписките не са приключили в законовите срокове от един месец съгласно МЗ №8121з-780/24.10.2014г. за утвърждаване вътрешни правила за организацията на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер/чл.9, ал.2 от вътрешните правила/, т.8 от Правила за създаване, оформяне и съгласуване на явни документи в МВР, утвърдени с МЗ №Iз-2131/25.10.2013г., и в срока по чл.57 от АПК относно заявлението за снемане на полицейска регистрация съгласно Заповед рег.№513з-515/27.01.2015г. на директора на СДВР.

Тези действия са квалифицирани като тридесет отделни дисциплинарни нарушения, представляващи „системни нарушения“ по см. на чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, вр. §1, т.22 от ДР на ЗМВР, за което следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“. Същевременно към този момент Бисеров е с наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“, като срокът на наказанието до този момент не е изтекъл, а дисциплинарните нарушения са извършени от Борисов в срока на изтърпяване на това дисциплинарно наказание.

ДРО приема, че е налице тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР вр. чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, и предлага на осн чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР и чл.203, ал.1, т.10 ЗМВР на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и да бъде прекратено служебното му правоотношение/обобщена справка рег.№226р-1538/02.02.2016г., становище от 05.02.2016г./. Бисеров е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство на 28.12.2015г. Държавният служител в МВР е депозирал възражения пред ДРО с рег.№226р-589/01.10.2015г.

Съобразно правилата на административната процедура (чл. 207 ЗМВР) служителят е поканен и се запознава своевременно с материалите от проверката и с обобщената справка, видно от саморъчното отбелязване от жалбоподателя върху нея на 18.01.2016г. В срока по чл. 207, ал. 10 ЗМВР служителят е дал до ДРО допълнителни обяснения рег.№ 226р-844/19.01.2016г., с които се е запознал и министърът на вътрешните работи видно от положените подпис и печат върху тях.

С обобщената справка рег.№226р-1538/02.02.2016г. Бисеров е запознат на 02.02.2016г., по която е дал възражение рег.№226р-1635/03.02.2016г.

Предвид направените възражения от служителя е изготвена от ДРО последваща обобщена справка рег.№226р-3523/12.03.2016г. в която ДРО достига до извод, че с действията си инспектор Бисеров е извършил двадесет и девет отделни дисциплинарни нарушения, представляващи „системни нарушения“ по см на чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, вр. §1, т.22 от ДР на ЗМВР - не приключване в законови срокове на разпределени 26 броя предварителни проверки по подадени сигнали на ФЛ/ЮЛ за престъпни деяния и три подадени заявления за снемане на полицейска регистрация /подробно описани в справката/, за които следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“. Към този момент Бисеров е с наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“, като срокът на наказанието до този момент не е изтекъл, а дисциплинарните нарушения са извършени от Борисов в срока на изтърпяване на това дисциплинарно наказание, при което на осн. чл.203, ал.1, т.10 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

ДРО приема, че е налице тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР вр. чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, и предлага на осн чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР и чл.203, ал.1, т.10 ЗМВР на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и да бъде прекратено служебното му правоотношение на осн. чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.

С тази обобщената справка Бисеров е запознат на 14.03.2016г., като служителят е депозирал възражение рег.№226р-3693 от 15.03.2016г.

На 04.04.2016 г., в срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед рег. № 8121К-1234, с която приема, че:

1.в периода 17.03.2015г.-17.08.2015г. инспектор Бисеров не е спазил сроковете на разследване по 26бр. преписки по описа на второ РУ при СДВР при максимален срок на приключване не по-дълъг от 30 дни, считано от датата на регистриране на ЗМ, съгласно чл.9, ал.2 от утвърдени със Заповед №8121з-780/24.10.2014г. на министъра на вътрешните работи Вътрешни правила за организацията на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер/ в сила от 01.11.2014г./, подробно описани, с което системно неизпълнение на служебните си задължения Бисеров е нарушил задълженията регламентирани в раздел III от специфичната си дл. характеристика, а именно: да води преписки и дела на оперативен отчет за проверка на данни подготвяни, извършени или извършващи се престъпления против личността в зоната, която отговаря.

2. в периода 17.03.2015г.-17.08.2015г. инспектор Бисеров не е спазил сроковете за извършване на проверка по три броя административни преписки по писмени мотивирани искания за снемане на полицейска регистрация/ подробно описани/ в нарушение на Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация и Заповед №513з-515/27.01.2015г. на директора на СДВР относно определяне на технологичния ред за изпълнение разпоредбите на цитираната наредба.

Посочено е нарушение на чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР, вр. чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“, както и че със Заповед №8121к-600/27.02.2015г. на инспектор Бисеров е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“, считано от 17.03.2015г., като в срока за изтърпяване на това наказание са извършени дисциплинарните нарушения, поради което на осн. чл.203, ал.1, т.10 от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Поведението на служителя е квалифицирано като тежки нарушения на служебната дисциплина и на осн. чл.194, ал.2, т.1 и т.2 вр. чл.201, ал.1, т.2, чл.203, ал.1, т.10, чл.226, ал.1, т.8 и чл.204, ал.1 от ЗМВР е наложено на служителя дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.

При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, стигна до следните изводи:

Жалбата е подадена в срок и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, ал. 1 ЗМВР орган и при спазване изискванията за форма.

При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл.207 от ЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. Бисеров е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правото си на защита в хода на дисциплинарното производство.

Проведено е производство, в което са изяснени фактите и събирани доказателства за установяване на нарушението съгласно чл.207, ал.3 от ЗМВР. Снети са сведения и обяснения от служителя Бисеров, от гл. инспектор Я.Я - началник сектор ПКП при 02 РУ-СДВР и комисар Б.Р-началник 01 РУ СДВР.

Резултатите от проверката са обективирани в две обобщени справки и становище, които са изпратени на дисциплинарно-наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл.195, ал.2 от ЗМВР във връзка с чл. 196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР при съобразяване на факта, че за времето от 17.03.2015г. до 25.03.2016г. инспектор Бисеров е ползвал 56 дни законоустановен отпуск/ чл.195, ал.3 от ЗМВР/.

Не се кредитират доводите за нарушено право на защита. Служителят е уведомен за всички процесуални действия на дисциплинарно-разследващия орган и както се отбеляза по-горе същия е упражнил правата си по чл.207, ал.8 от ЗМВР. Противно на тезата на оспорващия не е необходимо административния орган да излага подробни аргументи защо не възприема възраженията и обясненията на наказаното лице. Депозираните такива от оспорващия са посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и са приети от ДНО по реда на чл.206 от ЗМВР, като служителят е имал възможност да наведе допълнителни доводи и да представи доказателства в подкрепа на защитната си теза в рамките на проведеното съдебно производство.

Настоящият състав приема, че при постановяване на оспорената заповед не са спазени материалноправните предпоставки, предвидени в Закон за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ и за прекратяване служебното правоотношение на оспорващия.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че разпределените преписки на оспорващия, подробно описани в оспорената заповед, не са обвързани със срок, в който следва проверката да завърши. Видно от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, включително събраните такива предвид дадените указания на ВАС-петчленен състав с решение № 1391/31.01.2018 г. по адм. дело № 11540/2017 г., а именно заверени копия на разпечатки от електронния дневник на ЦАС за 26 бр. преписки, посочени в оспорената заповед, в процесния случай се касае за:

- разпределени на служителя Бисеров 26 бр. преписки по подадени сигнали от физически и юридически лица за престъпни деяния, по които следва да бъде извършена предварителна проверка.

- разпределени на служителя Бисеров 3 бр. преписки по подадени заявления от ФЛ за снемане на полицейска регистрация.

Тези преписки, както твърди и оспорващия, не са от категорията на заявителски материали по см. на чл.2 от Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер/ утвърдени със Заповед №8121з-780/24.10.2014г. на министъра на вътрешните работи/, които следва да са регистрирани по реда на чл.4, ал.1 от Вътрешните правила в специалния деловоден регистър за постъпили заявителски материали/приложение 1/, а представляват преписки по материали от категорията на посочените в чл.5, ал.2 от Вътрешните правила, които се завеждат в общия входящ дневник и се разпределят на определения служител, и по които съгласно цитираната разпоредба този служител следва да извърши проверка в срока по чл.9, ал.2 от Вътрешните правила. Едва след извършване на проверката служителят изготвя докладна записка, като при установяване на данни за извършено престъпление от общ характер докладната записка се завежда като заявителски материал в регистъра за ЗМ.

Видно е, че противно на тезата на жалбоподателя, срокът за извършване на проверки и приключване на преписки, чиито характер е от категорията на процесните, е регламентиран в чл.9, ал.2 от Вътрешните правила като не по-дълъг от 30 дни в случая когато съответния ръководител е определил срок за извършването й. В случая, когато ръководителя е поставил резолюция върху преписката за определяне на служител но без да е посочен срок за изпълнение, срокът за изпълнение е до 10 работни дни, по аргумент от т.8 от Правила за създаване, оформяне и съгласуване на явни документи в МВР/утвърдени със Заповед №2131/25.10.2013г. на министъра на вътрешните работи/.

Сроковете за разглеждане на искания за снемане на полицейска регистрация е определен в т.2 на Заповед №513з-515/27.01.2015г. на директора на СДВР, издадена на осн. Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация /ДВ, бр.90/31.10.2014г./, според която исканията следва да бъдат разгледани в сроковете по чл.57 от АПК.

Обстоятелството, установено в хода на дисциплинарното разследване, че разпределените му преписки не са приключени в посочените по-горе срокове не се оспорва от жалбоподателя. В настоящия случай обаче липсват данни по делото, че наказаното лице е запознато/срещу подпис или по друг начин/ както със Заповед №8121з-780/24.10.2014г. на министъра на вътрешните работи, утвърждаваща Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, съответно с утвърдените с нея Вътрешни правила, така и със Заповед №513з-515/27.01.2015г. на директора на СДВР. Липсват данни също така Бисеров да е запознат със Заповед №2131/25.10.2013г. на министъра на вътрешните работи и утвърдените с нея Правила за създаване, оформяне и съгласуване на явни документи в МВР. Данни в горния смисъл не се съдържат в представения по делото протокол от 12.06.2015г. за запознаване с подзаконови нормативни актове и не могат да се извлекат от съдържанието на длъжностната характеристика на лицето. Следва да се отбележи, че в обяснение рег.№226р-844/19.01.2016г. инспектор Бисеров е изрично е посочил, че не е запознат със Заповед №8121з-780/24.10.2014г. Това възражение не е обсъдено от ДРО в изготвените обобщени справки и от наказващия орган в оспорената в настоящото производство заповед.

След като не се установява по делото надлежно запознаване на наказания служител с посочените Заповед №8121з-780/24.10.2014г. на министъра на вътрешните работи, утвърждаваща Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, съответно с утвърдените с нея Вътрешни правила, и със Заповед №513з-515/27.01.2015г. на директора на СДВР и Заповед №2131/25.10.2013г. на министъра на вътрешните работи и утвърдените с нея Правила за създаване, оформяне и съгласуване на явни документи в МВР, не може да се приеме, че бездействието на служителя/установено по делото/ и довело до забавяне на възложените му преписки с повече от 30 дни, макар от обективна стана да представлява нарушение разпоредбите на чл.9, ал.2 от вътрешните правила и т.8 от Правила за създаване, оформяне и съгласуване на явни документи в МВР, утвърдени с МЗ №Iз-2131/25.10.2013г., не е дисциплинарно нарушение за всяко деяние по описаните в оспорената заповед общо 29 преписки, защото липсва субективната страна-виновно поведение, елемент от което е знанието на субекта за съответното правило, което се нарушава.

В настоящия казус не са представени доказателства от административния орган за запознаване на наказаното лице с горните актове и разпоредби, поради което не може от лицето да се изисква тяхното спазване. Същевременно от органа не са наведени доводи за обнародване на тези актове извън Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация /обн., ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г./, или че по друг начин те са доведени до знанието на служителя, при което се налага извод, че служителя е могъл да узнае за съдържанието им единствено чрез надлежното му уведомяване срещу подпис, което в случая не е сторено.

Конкретно за вменените нарушения, изразени в неспазване срока за извършване проверка по три броя административни преписки по писмени мотивирани искания за снемане на полицейска регистрация/вх.№№ 26264/14г., 513р-5270/14г. и 25560/14г./, в Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация липсва определен конкретен срок за извършване на проверка по подадено искане до изготвянето на мотивирано предложение от ръководителя на структурата на МВР, която е извършила регистрацията, по реда на чл.19, ал.2, т.4 от Наредбата. Такъв срок е определен в т.2 от Заповед №513з-515/27.01.2015г. на директора на СДВР, според която исканията се разглеждат в сроковете, определени в чл.57 от АПК. Именно неспазването на тези срокове ДНО е вменил като нарушение на оспорващия, посочвайки в оспорената заповед, че служителят, нарушавайки предвидения нормативно определен срок системно не е изпълнявал Заповед №513з-515/27.01.2015г. на директора на СДВР относно определяне на технологичния ред за изпълнение разпоредбите на цитираната наредба. Както се отбеляза обаче по–горе, и за тази заповед не са представени доказателства да е доведена до знанието на оспорващия.

Предвид изложеното съдът приема, че не е доказано извършване от Б.Б на вменените 29 дисциплинарни нарушения по чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР/неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, и неизпълнение на служебните задължения вкл. по раздел III на специфичната длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност /, и в този случай не е приложима разпоредбата на чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, вр. на §1, т.22 от ДР на ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“.

След като не е налице извършено дисциплинарно нарушение, за което се налага наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“ в срока на изтърпяване на предходно наложено на Бисеров дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" не може да се приеме, че оспорващия правилно е санкциониран с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание-„уволнение“ на осн. чл.203, ал.1, т.10 от ЗМВР, и съответно че служебното правоотношение на държавния служител в МВР правилно е прекратено на осн. чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.

При така установените факти оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна при наличие на основанието по чл.146, т.4 от АПК.

Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на осн. чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1210 лева, представляващи заплатени суми за адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие от 10.04.2017г./400лв/, 04.12.2017г./400лв./ и 17.01.2019г./400лв/ с адвокат Неделчев и 10 лева държавна такса.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед рег. № 8121К-1234/04.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на инспектор Б.Б - разузнавач в 04 група „Криминална полиция“-Надежда, сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към второ районно управление на СДВР, е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Б.Б, [населено място], [адрес] разноски по делото в размер на 1210/хиляда двеста и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.