Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби на началника на РДНСК – Североизточен район и на „А1 България“ ЕАД против решение № 469 от 02.11.2018 г., постановено по адм. д. № 340/2018 г. по описа на Административен съд гр. Д.. Първият касатор навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, а вторият навежда доводи и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Ответникът – главният архитект на О. Г. Т, в писмени становища, оспорва касационните жалби и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд гр. Д. отменя заповед № ДК-10-СИР-09/25.04.2018 на началника на РДНСК – Североизточен район, с която е отменен отказ от 14.02.2018 г. на главния архитект на О. Г. Т за издаване на разрешение за строеж за „Базова станция DOB0020.А002 „Kardam“ на „А1 България“ ЕАД в ПИ с идентификатор 000571, по кадастралния план на с. К., община Г. Т и потвърждава отказа на главния архитект за издаване на разрешение на строеж за описания обект.
За да постанови този резултат пръвоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е постановена в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност.
Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано.
В нарушение на чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК съдът не изяснява делото от фактическа страна. Кредитира заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, без да я обсъди и без да прецени съответствието й с всички събрани по делото доказателства. Съдът приема, че не е ясно за какъв вид строителство се иска издаване на разрешението за строеж, без такива факти да са изложени, както в оспорената заповед, така и в отказа да се издаде разрешение за строеж, а това твърдение е направено едва в жалбата до първоинстанционния съд. Недопустимо е мотивите на отказа за издаване на разрешението за строеж да бъдат допълвани в съдебното производство, тъй като същите са част от акта и подлежат на преценка за законосъобразност. В отказа за издаване на разрешението за строеж е посочено, че за обекта няма приложена скица-виза за проектиране или ПУП, предвиждащ съответното строителство в имота съгласно чл. 137, ал. 3 ЗУТ; частите Архитектура и Конструкции не съдържат необходимите количествени сметки съгласно Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, както и че представените проектни разработки не съответстват на фаза работен проект съгласно изискванията на цитираната наредба. В оспорената пред първоинстанционния съд заповед е прието, че инвестиционното предложение е за изграждане на „Базова станция DOB0020.А002 „Kardam“, същата е обект на техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 ДР ЗУТ и съгласно чл. 140, ал. 6 ЗУТ за такъв тип строежи не се изисква виза за проектиране. Посочено е, че нормата на чл. 137, ал. 3 ЗУТ не вменява задължение за възложителя за прилагане на извадка от ПУП към проектната документация, а съобразяване на конкретното строителство с действащия ПУП. Прието е, че липсата на количествени сметки към част Архитектура и Конструкции не е нарушение на Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, тъй като чл. 3, ал. 1 от същата регламентира, че обхватът на инвестиционните проекти е в зависимост от вида, предназначението, големината и местоположението на проектираните обекти и изискванията към проектните решения и може да включва изброените в разпоредбата проектни части, като т. 9, б. „в“ предвижда сметна документация за други проектни части при сложни и комплексни обекти и е прието, че количествените сметки не са императивен елемент от обема и съдържанието на инвестиционния проект. Първоинстанционният съд не проверява законосъобразността на оспорената заповед с оглед посочените в същата фактически и правни основания за издаването й. Съдът приема, че инвестиционния проект не отговаря на изискванията на чл. 29 и 30 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, без тази обстоятелства да са обсъждани в оспорената заповед и в отказа за издава не разрешението за строеж. Освен това посочените норми се отнасят за част архитектурна на идейния проект, какъвто в случая не е налице. По този начин съдът допълва мотивите за отказа за издаване на разрешението за строеж, което е недопустимо.
Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда за нарушение на чл. 137, ал. 3 ЗУТ. В случая от събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на съдебно-техническата експертиза не може да се направи извод, че за имота, в който ще се реализира строителството има влязъл в сила ПУП. Цитираната от вещото лице заповед, с която е одобрен ПУП, в приложената към заключението скица е в противоречие със скицата на имота, в която е отбелязан полски черен път. По делото не е изяснено за ПИ с идентификатор 000571, по кадастралния план на с. К. има ли влязъл в сила ПУП. Не е приложена цитираната от вещото лице заповед, не е установено същата влязла ли е в сила и приложима ли е по отношение на имота, в който ще се извършва строителството. При липсата на тези доказателства не може да се кредитира заключението на вещото лице, че инвестиционния проект не е съобразен с предвижданията на действащия ПУП, касаещ с. К.. Освен това в заключението не са изложени фактите въз основа, на които вещото лице прави изводите си в т. ч. и, че инвестиционния проект не е съобразен с действащия ПУП.
С оглед на изложеното следва, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства, установяващи дали за имота, в който ще се реализира строителството има влязъл в сила ПУП и какви са предвижданията на същия. Съдът следва да извърши проверка за материална законосъобразност на оспорената заповед с оглед фактическите и правни основания за издаването й и в зависимост от това да направи извод за законосъобразност или не на същата.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 469 от 02.11.2018 г., постановено по адм. д. № 340/2018 г. по описа на Административен съд гр. Д..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.