Образувано е по касационна жалба на М.В, като полицейски орган – мл. разузнавач в РУ Лом при ОДМВР Монтана, срещу решение № 412/24.07.2018г. на Административен съд Монтана по административно дело № 301/2018 г., с което е отменена заповед за задържане на лице рег. № 294зз-65/06.06.2018г. на полицейски орган при РУ Лом. Конкретни са оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с изводите на съда за пороци на формата на административния акт и несъответствието му с целта на закона. Заявява убеждение, че са посочени и установени фактическите основания за постановяване на задържане на адресата на заповедта и задържането преследва целите по закон. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за задължане.
Ответникът по касация И.И изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.
При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:
С оспорената пред Административен съд Монтана заповед по отношение на И.И е наложена принудителна административна мярка задържане за срок 24 часа. Фактическо основание за налагане на мярката е наличието на данни за извършено от Илиев престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, като към описанието му е включено твърдение, че е „показал“ огнестрелно оръжие пред полицейски орган, което впоследствие е укрил. Правно основание за издаване на заповедта е разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
С първоинстанционното решение е отменена заповедта за задържане. За да разпореди отмяната, първоинстанционният съд е приел, че е опорочена формата на индивидуалният административен акт, тъй като не съдържа описание на фактическите основания за издаването му. Според съда не фактическо основание за налагане на ПАМ показването на оръжие на полицейски орган, доколкото не представлява престъпление. Дължимо било индивидуализиране на оръжието, та да се изключи тъждеството му с това, за чието съхранение, носене и употреба на Илиев е издадено разрешение № 20160281113, отнето на 08.06.2018 г. Като самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта е квалифицирана невъзможността да се отнесе издаването ѝ към функциите на полицейските органи по чл. 67 ЗМВР щом за задържането не са осъществени материалните предпоставки. Съдът е отрекъл убедителността на установяването на основанията на ПАМ с показанията на св. Борисов, защото не се подкрепяли от другите доказателства по делото, а и не замествали липсващото в заповедта описание на оръжието. Като доказателствено релевантен е ценил установеният с показанията на съпругата на жалбоподателя факт, че при претърсване в дома им оръжието не е открито. Изключена е относимостта на факта на образуването на досъдебно производство срещу Илиев за престъпление по чл. 339 НК.
Първоинстанционният съдебен акт е правилен по резултата си.
Обратно на приетото от административния съд, оспорената пред него заповед съдържа, макар и наивистично, описание на фактическите основания на разпоредената правна промяна. Очевидно описанието е основано на очакването да е общоизвестно съществуването на установен със закон разрешителен режим за дейностите с огнестрелни оръжия и боеприпаси – вж. чл. 50, ал. 3 и чл. 56, ал. 56, ал. 3 ЗОБВВПИ за дейностите по придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Затова и твърдяното в административния акт показване и укриване на огнестрелно оръжие от Илиев сочи на държането като възможна форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, тъй като е начин на въздействие на субекта върху предмета на престъплението. Доколкото материалните предпоставки за задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са свързани с наличието на данни за извършено престъпление от задържаното лице, то с твърдението за „показване“ и „укриване“ от адресата на акта на огнестрелно оръжие и с позоваването на чл. 339, ал. 1 НК се постига съответствие на заповедта с изискванията за форма по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР /аналогични на тези по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК/.
Отсъствието на индивидуализация на предмета на твърдяното престъпление не е порок на формата на заповедта за задържане, а рефлектира върху предмета и обхвата на доказване и избора на способи за защита. Без да е конкретизирано държаното от адресата на акта огнестрелно оръжие е достатъчно доказването на правоизключващото за правомощието на полицейския орган за задържане възражение за наличието на издадено в полза на същия субект разрешение за дейности с огнестрелно оръжие. Възражението не е опровергано с насрещно доказване за отлика на държаното /т. е показаното и укрито/ оръжие и това по раздрешителното.
При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Доказването е разколебано от насрещното доказване с притежаваното от Илиев на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие. Прилагането на правилата на доказателствената тежест обвързва съда да приеме за ненастъпили правните последици на факта, от който обвързаната да го установи страна черпи благоприятни правни последици. В конкретния случай не е възникнало правомощието на полицейския орган да нареди задържане. Заповедта за задържането е незаконосъобразна, а решението за отмяната ѝ – правилно.
Няма как да е телеологичен актът, за който не са налице предпоставките за наредената правна промяна.
Дължимо е оставянето в сила на първоинстанционното решение.
Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 412/24.07.2018г. на Административен съд Монтана по административно дело № 301/2018 г. Решението не може да се обжалва.