Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция „Южна морска“ (правоприемник на началника на М. Б) към Агенция „Митници“, чрез ст. юрк. Д.И против решение № 2427 от 20.12.2018 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело № 3347/2017 г., с което е отменено решение № 32-289975/18.10.2017 г. на началника на М. Б (към настоящия момент директора на Териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция „Митници“), потвърдено с решение № Р-746132-313600/09.11.2017г. на директора на Агенция „Митници“, с което са определени дължими от „Сами МСД“ ЕООД публични вземания по митническа декларация МРН № 17BG001007H0037230/10.08.2017г. за мито в размер на 1350,31 лева и ДДС в размер на 7022,64 лева, ведно с лихва за забава върху и над размера на дължимото мито и ДДС, считано датата на възникване на задължението за мито и ДДС – 10.08.2017г., до датата на уведомяването и М. Б е осъдена да заплати на „Сами МСД“ ЕООД сумата в размер на 1346 лева, представляваща разноски по делото.

Изложени са доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и необоснован – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че при издаване на оспорения административен акт е приложено решение на Съда на ЕС по дело С- 291/15 и е извършил сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, каквото условие е въведено в цитираното решение. На това основание счита, че е установил неприложимост на митническата стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., т. е. на договорната стойност на стоката – влакна от целулозен ацетат и законосъобразно е определил митническите стойност по метода предвиден в чл. 74, параграф 2, буква „б“ от същия регламент. Иска отмяна на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане...