Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. К., против решение № 252 от 23.11.2018 г., постановено по адм. дело № 209 по описа за 2018 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отменено решение № 2153-09-8 / 20.04.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. К. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / 25.01.2018 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. К., а преписката е върната на пенсионния орган за ново разглеждане при спазване на даденото от съда указание за преизчисляване на осигурителния и трудов стаж и като се съобрази с указанията, дадени в мотивите на решението.

Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на т. 15 и т. 53б от ПКТП отм. във вр. с чл. 40, ал. 1 от НПОС, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът М.М от [населено място], [област], е оспорил касационната жалба в писмени отговори.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, намери следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Кюстендилския административен съд е решение № 2153-09-8 от 20.04.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. К. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 25.01.2018 г., издадено от длъжностното лице по пенсионно осигуряване за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.М от [населено място], в частта, с която придобитият от лицето осигурителен стаж от 20.10.1967 г. до 15.04.1969 г. като „изчуквач на коли“ в ТПК „Ж. Д“, гр. Д., е зачетен от трета категория и в частта за размера на осигурителния доход за периода 01.01.1997 г. – 15.04.2008 г.

С постановеното решение Кюстендилският административен съд е уважил жалбата, след като е приел, че спорният трудов стаж е от втора категория, а осигурителният доход за периода 01.01.1997 г. – 15.04.2008 г. е определен в по-нисък размер.

Решението е постановено при неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на т. 15 от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП отм. в частта, с която спорният осигурителен стаж е причислен към втора категория и преписката е върната на пенсионния орган с указание за преизчисляване на осигурителния и трудов стаж.

Преценката относно изпълнението на нормативните предпоставки за причисляване на труда към една или друга категория и относно придобитото право на пенсия е от правен характер и е единствено в правомощията на съда. Недопустимо е вещото лице, извършило съдебно-техническата експертиза, да дава заключения по правни въпроси и да се произнася по категоризирането на труда съгласно съответните правни разпоредби.

Разпоредбата на т. 15 от ПКТП отм. причислява към втора категория трудът на бояджии, шприцьори и помощник-шприцьори, работещи с органични разтворители, оловни бои и нитроцелулозни лакове в обособени цехове и звена. За да бъде признат положеният труд от втора категория, е необходимо да се установи, че основните трудови функции са били изпълнявани на изброените длъжности и в обособени цехове и звена.

В разглеждания случай изпълняваната длъжност „автомонтьор“ (изчукване и боядисване автомобили) е извън записа на т. 15 от ПКТП отм. , като липсват данни за полагане на труда в обособен цех или звено. Ответникът по касация е работил в трудово-производителна кооперация, а не в специализирано предприятие. При условията на т. 67 от ПКТП отм. положеният труд би могъл да се зачете от втора категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата е свързана със същата вредност и тежест на труда. По делото обаче липсват данни, че условията на трудовата среда в ТПК „Ж. Д“, при които лицето е работило, са били идентични по вредност и тежест на тези в обособените цехове и звена, в които изпълняващите съответните длъжности по т. 15 са работили с органични разтворители, оловни бои и нитроцелулозни лакове.

С обжалваното решение Кюстендилският административен съд правилно е приел, че оспорените актове са незаконосъобразни поради неправилно определяне на осигурителния доход за периода 01.01.1997 г. – 15.04.2008 г. в размер на 34 640.70 лв. вместо 36 448.78 лв.

Съгласно правилото на чл. 70а, ал. 1 от КСО при определянето на средномесечния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. В случая е взет предвид доходът, върху който лицето е внесло авансови осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 8 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО. Според заключенията на съдебно-счетоводната експертиза авансовите вноски са внесени върху доход в размер на 36 448.78 лв., а не върху възприетия от административния орган размер от 34 640.70 лв.

Предвид изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което оспорените актове са отменени и преписката е върната на административния орган за ново решаване на въпроса, като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. При новото разглеждане на въпроса за размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст осигурителният орган следва да вземе предвид мотивите на настоящето решение и да се съобрази със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Разноски не са претендирани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 252 от 23.11.2018 г., постановено по адм. дело № 209 по описа за 2018 г. на Административен съд – Кюстендил.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.