Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“), чрез упълномощен юрисконсулт срещу Решение № 282 от 20.10.2017 г., постановено по адм. д. № 214 по описа на Административен съд – Перник (АС - Перник) за 2017 г. в частта, с която ГД „ИН“ е осъдена да заплати на Ю.М сума в размер на 500,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода 22.12.2015 г. – 22.04.2016 г. заради неосигурен престой на открито всеки ден в Арест – Перник.
В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обръща се внимание, че за процесния период Милев е отказвал доброволно 31 пъти извеждане на престой на открито, предвид което в тези случаи мероприятието не е било проведено поради негово нежелание. На следващо място се поддържа становище, че изводът на съда за изпитван физически и психически дискомфорт от Милев е необоснован и неподкрепен с доказателства. По същия начин е квалифицирано и приетото от съда досежно наличието на причинна връзка между това състояние на лицето и бездействието на администрацията на ГД „ИН“. Липсвали и данни за влошаване на здравословното състояние на Милев, както и за увреждане на неговото психично здраве. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не извършил правилна оценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, предвид което направил необоснован извод, че е доказано причиняването на неимуществени вреди. По така изложените съображения се иска отмяната на решението в обжалваната част.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена, като исковата претенция в съответната част бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Ю.М се явява лично в съдебното заседание пред настоящия съд. Оспорва касационната жалба, а по същество моли решението в обжалваната част да остане в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба поради постановяване на решението в обжалваната част при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска неговата отмяна в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.
Решението в обжалваната част е постановено по предявения от Милев иск за осъждането на ГД "ИН", с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, да му заплати обезщетение в размер на 10000, 00 лв. за претърпени от него неимуществени вреди заради това, че многократно не е извеждан на престой на открито в периода 22.12.2015 г. – 22.04.2016 г., докато е бил в Арест – Перник по досъдебно производство с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.
От фактическа страна по отношение на този иск съдът е приел за установено, че в исковия период Милев е декларирал 31 пъти отказ за провеждане на престой на открито. Съобразно действащата за исковия период Заповед № Л-6399 от 26.07.2010 г. на главния директор на ГД „ИН“ за вътрешния ред в арестите продължителността на престоя на открито е не по – малко от един час на ден за всеки задържан, а за бременни жени и непълнолетни – не по-малко от два часа. Престоят на открито се провежда в периода от 08,30 ч. до 17,00 ч. Когато той не може да бъде проведен в някой от дните, се компенсира в следващите дни в рамките на календарния месец. Въз основа на дадените от свидетеля П.И показания, които съдът кредитирал, било установено, че престоят на открито докато свидетелят бил в ареста (м. 03.2016 г. - м. 05.2016 г.), не се е осъществявал всеки ден. Обяснението било, че в тези дни (предимно в събота и неделя) имало намален състав на служителите в ареста. Предвид това съдът приел, че престоят на открито е осигурен в непълен обем, като въз основа на посочените свидетелски показания и данните от справката на началник сектор IIIта категория РСИН - Перник направил извод, че непровеждането му е в рамките на шест дни от периода, за който лицето свидетелства. Съдът отчел също така, че по делото не били представени доказателства Милев да е бил компенсиран в следващите дни в рамките на календарния месец съгласно заповедта на главния директор на ГД „ИН“. Намерил, че аргументите на ГД „ИН“ за непровеждането му поради намален числен състав на служителите на ареста са без правно значение.
Като съобразил разпоредбите на чл. 256, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС и чл. 240 от същия закон, взел предвид твърденията на Милев и установеното по делото от фактическа страна, съдът приел, че искът, с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от неосигурен престой на открито е доказан по основание. Заради неосигуряване на престоя на открито в пълен обем, съдът приел, че негативните преживявания, физическият и емоционален дискомфорт, които Милев изпитал надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“, макар и без конкретно увреждане на здравето. Като съобразил установените по делото факти, характера и интензитета на породените страдания, и отчел времето, през което Милев бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство – шест дни, на основание чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ), съдът определил обезщетение в размер на 500,00 лв., а иска до пълния предявен размер от 10000,00 лв. отхвърлил.
В обжалваната част решението е валидно и допустимо. То е частично неправилно относно определения размер на обезщетението, което ГД "ИН" е осъдена за заплати на Милев за претърпени неимуществени вреди за шест дни от периода от 22.12.2015 г. до 22.04.2016 г., в резултат на неосигуряване на престой на открито всеки ден в Арест – Перник.
Решението в обжалваната част е постановено при подробно и правилно изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда относно наличието на основание за ангажиране на отговорността на ГД "ИН" са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. Съставът на АС - Перник е достигнал до правилен, подробно мотивиран извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за частична основателност на предявения от Милев иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с неосигуряване на ежедневен престой на открито. Обратно на твърдяното в касационната жалба на ГД "ИН", съдът е съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност и въз основа на тях е направил обосновани изводи.
Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател ГД "ИН" във връзка с приетото от съда, че твърдените от Милев вреди са в пряка връзка с бездействия на длъжностни лица от ГД "ИН", изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода поради неосигуряване на ежедневен престой на открито в дните, за които е установено това неизпълнение. Не води на други изводи фактът, че по делото са установени случаи, в които Милев е отказал провеждане на престой на открито с подписването на нарочна декларация. Това е негово право, реализацията на което не може да повлияе на преценката досежно неизпълнение от страна на администрацията на ГД „ИН“ на задължението да му осигури такъв престой на открито в други дни. Установява се, че само един от случаите, в които Милев е отказал провеждане на престой на открито, за които са представени по делото писмени доказателства е съботен ден (12.03.2016 г.) от периода, за който дава показания свидетелят П.И.Н са други случаи за отказано провеждане на престой на открито в съботен или неделен ден, но това е по време различно от посочения от свидетеля период. Впрочем, касационният жалбоподател не отрича приетото за установено в решението, че в определени дни от исковия период престой на открито не е проведен. В първоинстанционното производство извинява това с твърдението за необходимост от прилагането на мерки за сигурност. Доказателства в тази насока не представя. От представената по делото в хода на първоинстанционното производство справка (л. 62 от делото) се установява неизгодния за него факт, че престой на открито не е проведен в някои дни, като се разяснява, че това е по обективни причини - осигуряване на безопасност и сигурност в ареста поради намален състав на НОС. Не се твърди и установява, че тези пропуски са компенсирани по предвидения за това ред. В тази връзка правилна се явява преценката на първоинстанционния съд за ирелевантност на посочените обстоятелства по отношение извода за неизпълнение на задълженията за повеждане на престой на открито. Наред с това, ГД „ИН“ не е представила и доказателствата за провеждане на престоя на открито, за които му е нарочно указано от съда с Определение от 18.07.2017 г. (л. 39, 40 от първоинстанционното дело).
Частично основателна, досежно размера на присъденото обезщетение от 500,00 лв. обаче, е жалбата на ГД "ИН" срещу съдебното решение, предмет на контрол в частта му, с която искът на Милев за претърпени неимуществени вреди за шест дни от периода 22.12.2015 г. до 22.04.2016 г., следствие на неосигуряване на престой на открито всеки ден в Арест – Перник е уважен. За да постанови решението в тази част, съдът е съобразил, че правото на Милев на престой на открито е било осигурено в непълен обем, доколкото в шест дни в рамките на този период е бил лишен от него и не е бил компенсиран в следващите дни в рамките на календарния месец. Правилни са изводите на съда, че така установеното води на извод за преживени от лицето негативни преживявания и емоционален дискомфорт, които надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под стража". Вредите се предполагат до доказване на противното, като липсата на данни за влошаване на здравословното състояние на Милев, както и за увреждане на неговото психично здраве следва да се съобрази в контекста на определяне на конкретния размер на паричното обезщетение. Според настоящия състав при определянето му първоинстанционният съд е взел предвид това, но не е съобразил установеното по делото от фактическа страна, че дните, в които не е осигурен престоят на открито и Милев не е компенсиран по съответния ред в рамките на календарния месец са само малка част от исковия период. Предвид това определеният размер на обезщетението се явява значително завишен. Ето защо, при съобразяване на останалите отчетени от първоинстанционния съд фактори, размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост в размер на 100, 00 лв., а решението в частта, с която този иск е бил уважен за разликата от 100, 00 лв. до 500, 00 лв. следва да се отмени, като искът в тази част следва да се отхвърли. Така определеното обезщетение в размер на 100, 00 лв. се явява равностоен еквивалент и е достатъчно, за да репарира претърпените от Милев неимуществени вреди за дните, в които не е проведен престой на открито от исковия период по причина неизпълнение на задължението за това от страна на администрацията на Ареста - Перник.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 282 от 20.10.2017 г., постановено по адм. д. № 214 по описа на Административен съд – Перник за 2017 г. В ЧАСТТА на присъденото на Ю.М обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 22.12.2015 г. до 22.04.2016 г., изразяващи се в неосигуряване на престой на открито всеки ден в Арест – Перник за разликата над 100, 00 (сто) лв. до присъдения размер от 500, 00 (петстотин) лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ю.М, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.), за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 22.12.2015 г. до 22.04.2016 г., изразяващи се в неосигуряване на престой на открито всеки ден в Арест – Перник за сумата над 100, 00 (сто) лв. до присъдената сума от 500, 00 (петстотин) лв.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 282 от 20.10.2017 г., постановено по адм. д. № 214 по описа на Административен съд – Перник за 2017 г. в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване.